Ангел на мрака

— Не знам дали ще мога да ви помогна много — призна Люсиен.

— Е, със сигурност ще ми окажете повече помощ от ченгетата — отбеляза Мат. — Тези типове никак не се интересуват от работата си.

Лицето на Люсиен Дефорж помрачня.

— Те се провалиха в този случай. Убиецът изчезна, а те не знаят нищо. Ние французите не обичаме да ни напомнят за провалите ни. Особено американците. Как мога да ви помогна?

Мат извади химикалка и бележник. Като повечето писатели, той носеше химикалка и бележник навсякъде, в случай че види или чуе нещо смешно, което би могъл да използва в работата си. Разследването на убийство не приличаше на писането на комедии, но все пак изискваше безукорно внимание към подробностите.

— Искам да знам за Ирина.

— Какво точно? Казах на полицията, че тя бе изнасилена. Горкото момиче имаше синини по гърдите и бедрата си и белези от душене по врата си. Беше в истерия, когато я намерих. Но никой не се интересува от това.

— Аз се интересувам — опроверга го Мат. — Трябва да науча коя всъщност е била тя. Коя е в момента. Възнамерявали са да се разведат, нали?

Дефорж кимна.

— Отношенията им много лоши ли бяха?

— Предполагам, че да.

— Имам предвид, че никоя от бившите съпруги на Дидие не е искала смъртта му. А Ирина?

Люсиен Дефорж отпи от кафето си.

— Аз съм адвокат по разводите, господин Дейли. Опитът ми показва, че повечето жени желаят смъртта на мъжа си в даден момент. Но мога да ви кажа нещо, в което съм напълно убеден. Ирина Анжу няма нищо общо с убийството на съпруга си. Изнасилването… страданието й… — Адвокатът поклати глава, сякаш се опитваше да пропъди спомена. — Този човек, това животно, той не е нормален. Луд е. Абсолютно откачен.

Мат забеляза зачервеното лице на адвоката и го изчака да се успокои.

— Дидие искаше да се разведе. Затова отидох във вилата в онзи ден — да обсъдим развода. Беше ядосан на Ирина за нещо, но така и не научих за какво.

— Знаете ли нещо за произхода й?

Люсиен Дефорж поклати глава отрицателно.

— Не. Беше рускиня, нова в областта. Не я бях виждал до онзи ден. Бракът им изненада всички. Но чух, че имала собствено богатство. Не се нуждаела от парите на Дидие. За разлика от други хора. Дидие Анжу поддържаше връзки с доста съмнителни типове. Беше дори приятел с някои от старшите мафиоти в Марсилия.

— И аз чух същото.

— Тези типове не си поплюват. Ако Дидие е вбесил някого от тях с нещо, повече от способни са да го убият и да изнасилят жена му. Те са животни.

Красива тъмнокоса келнерка дойде да вземе поръчката на Мат и се усмихна кокетно на разваления му френски.

— Харесва ви — отбеляза Люсиен, когато момичето се отдалечи, полюлявайки бедра съблазнително.