Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената
- Автор: Саэнс Бенджамин Алире
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Deja Book
- ISBN: 978-954-28-2331-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената». Краткое содержание книги:
Джина Наваро, Сузи Бърд и Чарли Ескобедо бяха в същия клас. Това не ми хареса. Тези тримата вечно ми задаваха сума ти въпроси. Въпроси, на които не исках да отговарям. Искаха да ме опознаят. Да, ама аз не исках да ме опознават. Идваше ми да си купя тениска с надпис аз съм непознаваем. Но това щеше само да накара Джина Наваро да задава още въпроси.
Така че, ето ме, закотвен в един клас с Джина, Сузи и Чарли — и нов учител, който обича да задава въпроси. Слушах с половин ухо представите на всички за онова, което се броеше за интересно. Джони Алварес каза, че се бил научил да шофира. Фелипе Калдерон рече, че ходил в Ел Ей да види братовчед си. Сузи Бърд сподели, че посещавала занятия по програмата „Гърлс Стейт“16 в Остин. Карлос Еалинар заяви, че бил изгубил целомъдрието си. Всички се засмяха. Коя беше? Коя беше? След това се наложи г-н Блокър да установи някои правила. Аз реших просто да „изключа“. Много ме биваше да се унасям в мечтания. Взех да си мисля за пикапа, който се надявах да получа за рождения си ден. Представях си се как карам надолу по черен път, с облаци в дъждовното небе и U2 за фон. Точно тогава чух гласа на г-н Блокър.
— Г-н Мендоса? — Поне ми каза правилно името. Вдигнах поглед към него. — В час ли сте?
— Да, сър — казах.
Тогава чух Джина да се провиква:
— На него никога нищо интересно не му се случва. — Всички се засмяха.
— Вярно е — потвърдих.
Помислих си, че може би г-н Блокър ще се прехвърли на някой друг, но той не го направи. Просто ме чакаше да кажа нещо.
— Едно интересно нещо, а? Джина е права — казах. — Нищо наистина интересно не ми се случи това лято.
— Нищо ли?
— Счупих си краката при злополука. Предполагам, че това може да мине за интересно. — Кимнах, но се чувствах много неудобно, така че реших да се направя на остроумен като всички останали. — О — подхвърлих, — никога преди не бях опитвал морфин. Това бе интересно. — Всички се засмяха. Особено Чарли Ексобедо, който беше посветил живота си на експериментиране с променящи настроението субстанции.
Г-н Блокър се усмихна:
— Сигурно наистина много те е боляло.
— Да — казах.
— Ще се оправиш ли, Ари?
— Да. — Този разговор ми беше неприятен.
— Още ли те боли?
— Не — отвърнах. Това бе малка лъжа. Истинският отговор бе дълъг и по-сложен. Джина Наваро имаше право. Животът наистина беше сложен.
Три
Взех дневника си и го прелистих. Огледах почерка си. Беше ужасен.
Никой освен мен не можеше да го разчете. Това бе добрата новина. Не че някой би поискал да го чете. Реших да напиша нещо. Ето какво:
Това лято се научих да плувам. Не, не е вярно. Някой ме научи. Данте.
Откъснах листа.
Четири
— Провеждаш ли предразполагащи разговори с учениците си в първия учебен ден?
— Разбира се.
— Защо?
— Обичам да опознавам учениците си.
— Защо?
— Защото съм учителка.
— Плащат ти да преподаваш държавно устройство. Първата, втората и третата поправка към Конституцията. Такива работи. Защо направо не минеш към същността?
— Преподавам на ученици. Учениците са хора, Ари.
— Не сме толкова интересни.
— По-интересни сте, отколкото си мислите.
— Трудни сме.
— Това е част от чара ви. — Имаше интересно изражение. Разпознах го. Мама понякога се намираше на границата между иронията и искреността. Това бе част от чара ѝ.
Пет
Вторият учебен ден. Нормален, ако не броим факта, че след училище, докато чаках мама, това момиче, Илеана, се приближи до мен. Извади маркер и си написа името върху гипса ми.
Погледна ме в очите. Исках да отместя поглед. Но не го направих.
Очите ѝ приличаха на нощното небе в пустинята.
Сякаш вътре в нея живееше цял един свят, за който не знаех нищичко.
Шест
Пикап „шеви модел 1957“. вишневочервен, с хромирани брони, хромирани тасове и гуми с бели декоративни рингове от вътрешната страна. Беше най-прекрасният пикап на света. И бе мой. Помня как се вгледах в тъмните очи на татко и прошепнах:
— Благодаря.
Почувствах се глупаво и неудобно и го прегърнах. Неубедителна постъпка. Но бях искрен: с благодарността и прегръдката. Бяхискрен. Истински пикап. Истински пикап за Ари.
Какво не получих: снимка на брат ми на някоя от стените вкъщи. Човек не може да има всичко.
Седях в пикапа и трябваше да се насиля да се върна на партито. Мразех партита — даже и онези, организирани в моя чест. Точно тогава щеше да ми хареса да изкарам пикапа на пътя, с брат ми, седнал до мен. А също и Данте. Брат ми и Данте. Това щеше да е празник за мен.
16
Лятна програма за лидерски умения, спонсорирана от Американския легион. — Б.пр.