Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената
- Автор: Саэнс Бенджамин Алире
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Deja Book
- ISBN: 978-954-28-2331-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената». Краткое содержание книги:
Лежах на леглото и се чудех дали да не му отговоря. Вместо това седнах да пиша в дневника си.
Какво ли би било усещането да целуна момиче? По-точно Илеана. Тя няма да има вкус на цигари. На какво има вкус едно момиче, когато го целуваш?
Спрях да пиша и се опитах да се сетя за нещо друго. Помислих си за глупавото есе върху Голямата депресия, което не исках да пиша. Както и за Чарли Ескобедо, който ми предложи да взимам наркотици заедно с него. Отново започнах да си представям как Данте целува момиче и тогава си помислих за Илеана. Може би тя наистина щеше да лъха на цигари. Може би пушеше. Не знаех нищичко за нея.
Седнах на леглото си. Не, не, не. Никакво мислене за целувки. А после, незнайно защо, се почувствах тъжен. И започнах да си мисля за брат си. Всеки път, когато ми станеше тъжно, си мислех за него.
Може би някаква част от мен винаги мислеше за него. Понякога се улавях, че произнасям името му по букви. Б-Е-Р-Н-А-Р-Д-О. Откъде накъде мозъкът ми произнасяше по букви името му без мое позволение?
Невинаги успявам да формулирам мислите си. Това не звучи особено смислено, но за мен си има смисъл. Струва ми се, че причината да сънуваме с, че си мислим за разни неща, без всъщност да осъзнаваме, че го правим — и тези неща, ами, те се измъкват тайно от нас в сънищата ни. Може би сме като автомобилни гуми с твърде много въздух в тях. Въздухът трябва да излезе. Ето това са сънищата.
А сега, като се замисля, сънувал съм брат си. Бях на четири, а той беше на петнайсет и се разхождахме. Той ме държеше за ръка, а аз бях вдигнал поглед към него. Бях щастлив. Беше прекрасен сън. Небето бе синьо, ведро и чисто.
Може би сънят бе породен от спомен. Сънищата не идват ей така, от нищото. Това е факт. Може би искам да изучвам сънищата, когато стана достатъчно голям, за да избера наистина какво желая да следвам. Сигурен съм, че не искам да изучавам Алекзандър Хамилтън, а сънищата и техния произход. Фройд. Може би това ще направя — ще напиша курсова работа за Зигмунд Фройд.
И ще помагам на хора, които сънуват лоши сънища. За да не ги сънуват повече. Това бих искал да правя.
Десет
Реших, че ще намеря начин да целуна Илеана Телес. Но кога? Къде? Тя не посещаваше нито един от моите часове. Почти не я виждах.
Да намеря шкафчето ѝ. Това бе планът.
Единайсет
На връщане от лекарския кабинет мама ме попита дали съм отговорил на Данте.
— Не още.
— Мисля, че е добре да му пишеш.
— Мамо, аз съм ти син, не кутия за листчета с предложения.
Тя ме стрелна с поглед.
— Гледай си пътя — казах.
Когато се върнах у дома, взех дневника си и ето какво написах:
Ако сънищата не идват от нищото, тогава какво значи това, че в съня си прегазих Данте? Какво значи, че този сън отново ми се присъни? И двата пъти зяпах Илеана, когато прегазих Данте. О’кей, това не е хубаво.
Въздухът изтича.
Не искам да мисля за това.
Мога да мисля или за сънищата, свързани с брат ми, или за сънищата, в които ми се присънва Данте.
Това ли са вариантите?
Трябва да си намеря различно занимание.
Дванайсет
Когато се сещам за онзи сън с брат ми, осъзнавам, че бях на четири години, когато го видях за последно. Значи има пряка връзка между съня и живота ми. Предполагам, че именно тогава се е случило всичко. Бях на четири, а той беше на петнайсет. Тогава е направил… каквото там е направил. Затова сега е в затвора. Не просто на някое от онези места за временно задържане. В истински затвор. Има разлика. Чичо ми понякога се напива и го затварят в градския арест. Това много разстройва мама. Обаче го пускат бързо, защото не кара, когато е пил — просто попада на разни глупави места и започва да се държи малко войнствено с хората. Ако думата войнствено не бе измислена, щяха да я измислят, за да опишат чичо ми, когато пие. Но някой винаги го измъква под гаранция. В затвора няма такова нещо като измъкване под гаранция. Оттам не излизаш бързо. Затворът е място, където те прибират за дълго време.
Там е брат ми. В затвора.
Не знам в какъв затвор е — федерален или щатски. Не съм наясно кога пращат човек в единия или в другия. Не ни учат на това в училище.
Смятам да открия защо брат ми е в затвора. Това е изследователски проект. Мислех за това. Мислех отново и отново за това.
Вестници. Не пазят ли стари вестници някъде?
Ако Данте беше тук, щеше да ми помогне. Той е находчив. Щеше да знае точно какво да направи.
Не ми трябва Данте.
Мога сам да се справя с това.