Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената
- Автор: Саэнс Бенджамин Алире
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Deja Book
- ISBN: 978-954-28-2331-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената». Краткое содержание книги:
Прехапах устна, за да не заплача.
— Обичам дъжда — прошепна майка ми.
И аз го обичам. И аз го обичам.
Струваше ми се, че съм най-тъжното момче във Вселената.
Лятото бе дошло и си бе отишло. Лятото бе дошло и си бе отишло.
А светът свършваше.
Букви върху една страница
Има някои думи, които никога няма да се науча да пиша правилно.
Едно
Първият учебен ден, гимназия „Остин“, 1987 г.
— Какво ти се е случило, Ари?
Имах един-единствен отговор на този въпрос:
— Злополука.
Джина Наваро ме заговори по време на обяда:
— Злополука ли?
— Аха — отвърнах.
— Това не е отговор.
Джина Наваро. Явно смяташе, че има право да ми досажда, понеже ме познава от първи клас. Поне едно нещо знаех със сигурност за Джина: тя не обичаше простите отговори. Животът е сложен. Това бе девизът ѝ. Какво да кажа? Какво да кажа? Така че не казах нищо. Само я гледах.
— Никога няма да се промениш, нали, Ари?
— Промяната е силно надценена.
— Не че точно ти знаеш това.
— Да, не че точно аз го знам.
— Не съм сигурна дали те харесвам, Ари.
— И аз не съм сигурен дали те харесвам, Джина.
— Е, не всички връзки се основават на харесването.
— Предполагам, че не.
— Слушай, аз съм най-близкото подобие на продължителна връзка, което си имал.
— Адски ме депресиращ Джина.
— Не обвинявай мен за меланхолията си.
— Меланхолия ли?
— Провери го в речника. Никой не ти е виновен за тъжните ти вкиснати настроения, ти си си виновен. Защо просто не вземеш да се погледнеш? Не си наред.
— Аз не съм наред? Я се разкарай, Джина. Остави ме на мира.
— Това ти е проблемът. Прекалено се усамотяваш. Твърде много време имаш за себе си. Говори.
— Не искам. — Знаех, че няма да се откаже.
— Виж, просто ми кажи какво се е случило.
— Вече ти казах. Беше злополука.
— Каква злополука?
— Сложно е.
— Вземаш ме на подбив.
— А, значи забеляза.
— Ти си тъпак.
— Разбира се, че съм.
— Разбира се, че си.
— Вбесяваш ме.
— Би трябвало да ми благодариш. Поне говоря с теб. Ти си най-непопулярният тип в цялото училище.
Посочих към Чарли Ескобедо, който излизаше от кафетерията:
— Не, това е най-непопулярният тип в цялото училище. Аз не съм дори претендент за второто място.
Тъкмо тогава мина Сузи Бърд. Седна до Джина. Втренчи се в патериците ми:
— Какво е станало?
— Злополука.
— Злополука ли?
— Той така твърди.
— Каква злополука?
— Не иска да каже.
— Предполагам, че всъщност не ви трябвам за този разговор, нали? Джина започваше да се ядосва. Последния път, когато бях виждал това изражение на лицето ѝ, ме беше замерила с камък.
— Кажи ни — настоя тя.
— Добре — казах. — Беше след една дъждовна буря. Помните ли следобеда, когато валя град?
Двете кимнаха.
— Тогава се случи. Насред улицата бе застанал някакъв тип и се задаваше кола. И аз се хвърлих и го изблъсках от пътя. Спасих му живота. Колата прегази краката ми. И това е цялата история.
— Такъв си лайнар — каза Джина.
— Вярно е — отвърнах.
— Наистина ли очакваш да повярвам, че си някакъв герой?
— Пак ли ще ме замериш с камък?
— Наистина си лайнар — каза Сузи. — Кой беше — онзи тип, дето уж си го спасил?
— Не знам. Някой си.
— Как му беше името?
Изчаках малко, преди да отговоря:
— Мисля, че се казваше Данте.
— Данте? Така ли му беше името? Да знаеш само пък как ще ти повярваме. — Джина и Сузи се спогледаха многозначително. Мамка му, този тип дрънка пълни небивалици. Онзи многозначителен поглед. Двете станаха от масата и си тръгнаха.
До края на деня се усмихвах. Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира.
Две
Последният ми час за деня беше по английски при г-н Блокър.
Съвсем нов учител, току-що завършил Педагогическия факултет, вечно усмихнат и пълен с ентусиазъм. Още си мислеше, че гимназистите са свестни. Данте щеше да се влюби в него.
Искаше да ни опознае. Естествено, че искаше. Беше ми жал за тези нови учители. Престараваха се. Това ме смущаваше.
Първата работа на г-н Блокър бе да ни помоли да поговорим за едно интересно нещо, което ни се е случило през лятото. Винаги съм мразил тия глупости с „разтопяването на ледовете“. Наумих си да попитам мама за учителите и упражненията за „разтапяне на леда“.