Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Мога да се справя с полицията.
Той я погледна право в очите.
— От Вашингтон те измъкнаха от затвора в Роскилде, защото нямат представа какво правиш. Убеден съм, че в момента някой от министерството се опитва да разбере. Мразиш въпросите, но няма да можеш да кажеш на министъра на правосъдието да върви по дяволите, когато ти се обади. Все още не съм сигурен какви точно ги вършиш, но знам със сигурност, че не желаеш да разговаряш по въпроса. Така че си стягай багажа.
— Именно тази твоя арогантност никак не ми липсва.
— А твоята слънчева личност остави празнина в живота ми. Не можеш ли поне веднъж да направиш каквото ти казвам? На терена е достатъчно трудно и без да се държиш глупаво.
— Нямам нужда да ми се напомня подобно нещо.
— Напротив, имаш.
И той излезе.
14
Петък, 23 юни, 1:30 ч.
Малоун и Стефани излязоха от Копенхаген по магистрала 152. Макар да бе шофирал от Рио де Жанейро до Петрополис и по крайбрежното шосе от Неапол до Амалфи, Малоун смяташе пътя на север към Хелсингьор, по протежение на скалистия източен бряг на Дания, за най-пленителния от всички крайбрежни маршрути. Рибарски селца, букови гори, летни вили и сивата шир на неподвластния на приливите и отливите проток Йоресунд излъчваха дух на неувяхващо великолепие.
Времето не предлагаше изненади. Ситен дъждец пръскаше предното стъкло. Поривите на вятъра превиваха клоните на дърветата. След един от по-малките морски курорти, затворен за през нощта, главният път навлизаше в сушата, пресичайки обширна гориста местност. Малоун тръгна по затревената алея, мина през отворената порта и покрай две бели къщи и паркира насред покрития с чакъл двор. Къщата пред тях бе истински образец на датския барок — триетажна, построена от облицовани с пясъчник тухли и увенчана от изящно извит меден покрив. Едното крило бе обърнато към сушата. Другото гледаше към морето.
Запознат бе с историята на къщата. Носеше името „Кристиангате“ и бе построена преди триста години от предприемчив представител на семейство Торвалдсен, превърнал тонове безполезен торф в гориво за производството на порцелан. През XIX век датската кралица обявила стъкларската работилница за официален доставчик на двореца и до ден-днешен Аделгате Гласверкер, с отличителния си знак от два кръга и черта под тях, бе сред най-големите производители в Дания и Европа. Понастоящем конгломератът се оглавяваше от патриарха на рода Хенрик Торвалдсен.
Отвори им прислужник, който не се изненада при вида им. Което бе любопитно, като се има предвид фактът, че минаваше полунощ, а Торвалдсен живееше самотен като бухал. Поканиха ги в голяма зала, в която дъбовите греди, доспехите и маслените портрети свидетелстваха за благородния произход на обитателите на къщата. Дългата маса бе поне четиристотингодишна, припомни си Малоун думите на Торвалдсен, а тъмната й повърхност блестеше с патината на многовековна употреба. Торвалдсен седеше в единия й край, а пред него бяха сложени портокалов сладкиш и димящ самовар.
— Моля ви, заповядайте. Седнете.
Домакинът се надигна от стола с видимо затруднение и се усмихна. Приведената му от артрита фигура бе висока не повече от метър и шейсет, а развлеченият му пуловер едва успяваше да прикрие гърбицата. Малоун долови блясъка на лъскавите сиви очи. Приятелят му бе намислил нещо. Нямаше съмнение. Малоун посочи сладкиша.
— Толкова си бил сигурен, че ще дойдем, че си ни опекъл сладкиш?
— Не бях сигурен, че ще дойдете и двамата, но за теб знаех.
— И защо?
— Щом разбрах, че си присъствал на търга, ми стана ясно, че е въпрос на време да научиш за участието ми.
Стефани пристъпи напред.
— Искам си книгата.
Торвалдсен я изгледа с непроницаем поглед.
— Няма ли да кажете едно „Здравейте“? Или „Приятно ми е да се запознаем“?
— Не сте ми приятен.
Торвалдсен се настани отново на стола си начело на масата. Малоун реши, че сладкишът изглежда добре, така че седна и си отряза едно парче.
— Не съм ви приятен? — повтори Торвалдсен. — Странно, като се има предвид, че никога не сме се срещали.
— Чувала съм за вас.
— Нима проектът „Магелан“ разполага с досие за мен?
— Името ви изниква на най-необичайни места. Наричаме ви личност от международен интерес.
Лицето на Торвалдсен се сгърчи, сякаш изпитваше агонизираща болка.