Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Кое те кара да мислиш така? — каза Зиани. — Непознатият пратеник изглежда е изпълнил своята мисия по такъв мистериозен начин по височайша заповед. Това обстоятелство ме успокоява напълно и ме кара да вярвам в истинността на последното.
Дожесата остави брат си с неговия оптимизъм, сбогува се и си отиде.
Щом се прибра в апартамента си, Силвио Зиани почувствува, че неговата сигурност почва да отслабва. Думите на Катерина още звучаха в ушите му.
Но нощта го успокои. На следната сутрин се събуди, пълен с гордост и сигурност. Мисълта за войниците, които го заобикаляха, го успокояваше напълно.
Той отиде през деня в палата, където се срещна с управителя на Сан Марко.
Тадео Моро бе дошъл да получи новини за дожа. Отговориха му, че Негово Величество е изпаднал в дълбок сън и че състоянието му остава непроменено. Но той узна, освен това, че след посещението на великия инквизитор, предполагаемата болест на дожа бе взела тежка форма. Подуши някаква тайна машинация, някаква държавна мистерия.
Той бе твърде изненадан, че инквизиторите го бяха повикали за следната нощ.
Лицето му бе мрачно както никога.
Силвио Зиани забеляза това му настроение и го запита какво му е. Но Тадео Моро отговори уклончиво и изглеждаше, че избягва въпросите. Без съмнение, не се доверяваше на великия капитан.
Инквизиторският режим се основаваше в голямата си част на предателството, на омразата, на анонимните доноси. Никой не бе защитен от тайните доноси.
— Имали сте сигурно голяма неприятност, благородни Тадео Моро! — продължи великият капитан с любезен тон. — Благоволете да ми се доверите. Знайте, че вземам искрено участие във всичко, което ви се е случило.
— Да не оставаме тук! Да си изберем едно място, по-удобно за разговор — каза Тадео Моро.
Действително не бе разумно да останат в палата, за да разговарят за подобни неща. Те се отдалечиха и отидоха на площад Сан Марко, който бе още пуст!
Силвио Зиани заговори тогава с доверчив тон.
За голяма изненада, двамата благородници разбраха, че както единият, така и другият, миналата вечер са били посетени от маскиран стафиер. Всеки бе помислил, че само той е засегнат от решението на съвета.
— Значи ние ще споделим същата съдба? — каза великият капитан.
— Може би отиваме към гибел! — възкликна управителят с мрачен вид.
Но великият капитан бе оптимист и не вярваше в опасността.
— Тъй като вие сте получили също такава призовка, благородни Зиани — подзе Тадео Моро, леко успокоен, — тя губи своя страшен характер. Не бих могъл да повярвам, че Съветът на тримата се опитва да свали такива благородници като нас.
— Сигурно не! — отвърна Зиани с живост. — Според мен, касае се за тайна машинация срещу незаконнородения.
— Възможно е, аз мислих и за други неща — каза Тадео Моро… Бях преди няколко минути в апартамента на дожа…
— Разбирам — прекъсна го Зиани, хвърляйки на събеседника си бегъл поглед. — Обаче, аз не вярвам, че са се осмелили да стигнат до…
— Напротив…
— Вие ме изненадвате! Смятате за възможно, щото…
Силвио Зиани замълча изведнъж. Нито единият, нито другият се осмеляваха да довършат мисълта си.
— Всичко е възможно, действително — каза управителят след минутна мълчание. — Може и нас да ни обвинят в нещо, всичко е възможно, повтарям ви!
Тогава решиха само единият от тях да се представи в полунощ пред съдиите.
— Другият ще бъде готов — каза управителят ниско — да дотърчи на помощ в случай на опасност.
— По какво ще познае последният, че другият е в опасност? — попита Зиани.
— Ако не се върне — отговори Моро, — това ще означава, че е арестуван и отведен в Стаите на истината.
Двамата се заклеха да бъдат солидарни при всяко обстоятелство.
— Изобщо, вашият план е добър — каза Зиани, след няколко минутно размишление.
— Щом настъпи полунощ, аз ще отида в черния салон — каза Тадео Моро. — През това време вие ще бъдете до кулата Сан Марко, в голямата зала на долния етаж. Войниците от стражата ще бъдат въоръжени до зъби и поставени изцяло под вашите заповеди. Ако се върна, моята първа грижа ще бъде да отида в Сан Марко и да ви информирам, благородни Зиани. В такъв случай вие ще можете да отидете след мен в съда. Ако не се върна, разчитам на вас да направите необходимото. Така да се каже, ще трябва да действаме със сила! На мнение съм, че най-добре е в подобен случай да екзалтираме войските и да тръгнете енергично напред.
— Но това е бунт! — извика Зиани, роб на дълга си.
— Искате да кажете законна отбрана! — поясни Тадео Моро. — Когато Съветът на тримата ни види така решителни, не ще посмее да отиде докрай!