Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Тогава настигнете го и го доведете!
Слугата не посмя да настоява повече. Той се поклони учтиво и тръгна да изпълни заповедите на господаря си. Дожесата бе обхваната от странни предчувствия.
— Не зная — каза тя — какво ни носи бъдещето, но не мога да се отърва от едно безпокойство. Зная, че в решителния час инквизиторите ще вземат нови решения, които ще засегнат най-могъщите патриции.
После тя заговори за своите предчувствия, за състоянието на дожа, за опасността от Маринели.
— Състоянието на Луиджи не е нормално, такова е моето убеждение — каза тя. — Неговото продължително безсъзнание, чудната възбуденост, от която е обзет през последните дни, всичко това открива някаква машинация, някакъв дяволски план на съвета. Но аз мисля и за друго нещо, още по-сериозно! — подзе тя след минута мълчание. — Зная предварително, че ти ще отхвърлиш моето предупреждение и ще намериш думите ми смешни. Моля те, обаче, да погледнеш този път с по-голяма сериозност. Предполагам, че Маринели ще се опита да предприеме нещо ново.
— Как? — извика Зиани учуден. — Кое те кара да правиш подобно предположение? Незаконнороденият е загубил повечето от своите привърженици и няма вече средства. Толкова ли си наивна да вярваш, че той ще ни атакува отново в една открита борба.
— Никой не може да предвиди по какъв начин ще ни атакува, Силвио — отговори тя. — Но бъди сигурен, че той пак ще се опита да ни отмъсти, убедена съм! Понеже аз познавам Марино Маринели, зная, че той не ще прости никога поражението, което му нанесохме!
Силвио Зиани постави край на този разговор, който не му харесваше.
— Стига вече! — каза той мрачно. — Ние още не можем да се произнесем по този повод.
— Аз не се произнасям! — отвърна дожесата. Само те предупреждавам! Имам предчувствие, даже убеждение, че часът на отмъщението, на желаното от незаконнородения наказание, е близък.
В този момент слугата, изпратен по дирите на полицая, се показа отново на входа на портежото. Той бе задъхан от умора.
— Къде е черното домино? — запита великият капитан, радостен, че може да промени темата.
— Аз слязох долу, както Ваше Превъзходителство ми поръча — отговори човекът. — Но една част от лакеите, намиращи се в долния етаж, потвърдиха, че той е напуснал палата през една малка врата, водеща към уличката. Другите твърдяха, напротив, че се качил на една гондола на Големия канал. Тогава изпратих един към канала, а аз се отправих по уличката. Не забелязах нищо наоколо. Продължих да тичам, гледайки на всички страни. Най-сетне, в Каля Марчерия, забелязах на известно разстояние от мен едно домино с жълто перо. Заговорих го и го попитах не е ли този, който преди малко е напуснал палата. Отговори ми отрицателно. Попитах го тогава не е ли забелязал друго домино да иде откъм палата? Отвърна ми, че не бил видял никого. Що се отнася до тоя, който тръгна по направление към канала, и неговите дирения били също напразни. Двамата стафиери, които той срещнал, слизайки по канала с гондолата, му отговорили, че не са идвали в палата.
— Това е изненадващо! — каза дожесата.
Тогава Силвио отпрати слугата, после добави, обръщайки се към сестра си:
— Той се е отдалечил бързо.
— Значи ти ще се отзовеш на тази призовка? — запита отново Катерина. — Ти знаеш, че инквизиторите не заседават тази нощ и че нямаш време да събереш сведения.
— Ох! — изрече Зиани с безразличен вид. — Какво ме интересува това? От нищо не мога да се страхувам!
— Бъди разумен, пази се, Силвио! Предчувствам някакво нещастие.
— Ти виждаш всичко в черно, Катерина!
Но дожесата не можа да се избави от съмненията си.
— Моите предупреждения струват повече, отколкото мислиш — подзе тя. — И ти знаеш по-добре от мен, че Марино Маринели е във Венеция. Той е посмял да вземе трупа на баща си от подземните затвори. Убил е също и двамата гондолиери. Помисли сега за тази ужасна маска, която се яви вчера пред нас и която напразно бе преследвана. Може да бъдеш сигурен, че този скелет е бил или Марино или някой от неговите привърженици!
— Какво от това — прекъсна я Зиани подигравателно. — Не виждаш ли, че това са шеги на маските и нищо повече! Помисли за многото хора, които ни закрилят. Един мой знак и хиляди и хиляди войници ще излязат от арсенала, въоръжени до зъби! Помисли също за другите войници, които седят денем и нощем на Сан Марко и са предани тялом и духом на управителите. Би била безподобна глупост да се нападнат такива сили!
— Незаконнороденият не ще извърши подобна глупост! — каза Катерина. — Той ще се опита да отмъсти на своите неприятели поотделно.