Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
После той даде още една препоръка на Зиани.
Преди всичко нашият разговор трябва да остане таен. Никой не трябва да бъде в течение на нашите подозрения и нашите безпокойства! — добави той.
— Ще ми позволите ли, обаче, да направя едно изключение? — попита Зиани.
— За кого?
— Искам да успокоя дожесата, моята сестра, чиито безпокойства са големи.
— Добре! Кажете й да отиде тази нощ във вашият палат, но без да й обяснява причините за това повикване!
— Ще последвам съвета ви — отговори Зиани. — Но позволете да ви задам още един въпрос. Възможно е народът, смутен в своите веселия от появяването на войската, да се възмути и да се вдигне срещу нас?
— Е, добре, в такъв случай — отговори студено Тадео Моро, — вие имате картбланш. Що избиете всички, които срещнете на пътя си. Не се страхувайте от проливането на реки от кръв. Припомняте си, че никога Съветът на тримата не се спира пред едно клане. Ако бъдете принуден да заемете палата, ще обявите, че незаконнороденият се е промъкнал вътре и се стараете да го заловите. Така ще бъдете оправдан. Предлогът не е лош. От друга страна, никой не ще заподозре, че вие, великият капитан, вършите нещо противозаконно! И в най-лошия случай ще бъдем оправдани. Възможно е да бъдем обвинени публично. Но тогава, ще започнем борба с инквизиторите, които ще държим всецяло отговорни за смъртта на Гримани. Бъдете сигурни, че болшинството от синорията ще бъде за нас. Който има сила, той ще победи.
— Значи ние сме готови за всичко! — отвърна Зиани с нисък глас. — Вашият план и моят не ще бъдат един общ план. Бъдете сигурен, благородни Тадео Моро!
При тия думи, великият капитан възторжено стисна ръката на управителя в знак на братско приятелство, после се разделиха.
Тадео Моро се отдалечи по площада Сап Марко, а Силвио Зиани отиде при дожесата.
Намери я обхваната от голямо безпокойство.
— Дожът е загубен — каза тя. — Не чува вече, не вижда нищо, великият инквизитор идва да го види снощи и да му предпише едно лекарство…
— Шт, Катерина, мълчание! Стените имат уши — каза Зиани с нисък глас.
— Толкова по-добре — добави тя. — Осмелявате се да подкупвате слугите ми и да ги превръщате в шпиони. Великият инквизитор е заплатил на една от камериерките ми да ме следи стъпка по стъпка. Нещастницата ми довери всичко и каза колко е страдала при мисълта за тази подла работа. Тя не иска да ме предаде и не знае що да прави.
— Успокой се! — каза Зиани. — Нещата още не са така лоши!
— Но уверявам те, че дожът е отровен. Омразата на съдиите още не е уталожена; нощес един дегизиран стафиер, носител на тайна заповед, е проникнал в стаята на Луиджи, приближил се до леглото му.
— Как, и той ли е призован пред съда? Нашите подозрения се оправдават все повече и повече!
— Какви подозрения, Силвио? — запита дожесата, заинтригувана от думите на брат си.
Но последният промени разговора.
— Не ме разпитвай! — отговори той. — Дойдох при теб в този късен час да те повикам в моя палат още тази нощ. Обстоятелствата ми налагат!
— О, Силвио, кажи ми всичко; твоите думи ме изпълват със страх! Защо си се намръщил? Ах, аз предчувствах нещо! Какво е? Кажи ми най-сетне, какво се е случило?
— И аз сам още не зная! — отговори великият капитан.
— Или искаш да запазиш тайната за себе си. Но аз мисля, че мога да се досетя… Незаконнороденият заплашва палата!
— Възможно е! — отговори Силвио. — Ела по-скоро при мен.
— И в твоя палат ние не сме в сигурност, понеже Маринели те мрази също както и другите!
— Не се страхувай, ще бъдеш в пълна безопасност при мен! Нужно ти е по-голямо спокойствие.
Но дожесата не се остави да я убедят. Гибелта и се струваше страшна, неизбежна…
— Мълчи — рече Зиани. — Вярвам, че страхът скоро ще те направи едно безволево момиче, тогава, когато ти трябва да имаш кураж за двама! И така, очаквам те у дома в два часа. Бъди точна и освен това ела маскирана! Не забравяй, че си дожесата, гордата владетелка на Венеция!
46. Кървавата нощ
Спомняме си, че трите домина с жълти пера, магьосникът и продавачката на пъпеши си бяха определили среща до колонадите на палата на дожа, за да отидат заедно до апартаментите на инквизицията.
Час по-рано, едно събитие, почти незначително наглед, се случи близо до стъпалата на Пиацета.
Една голяма лодка, подобна на ковчег, която хората използваха да отидат до лагуните или да пресичат града, се готвеше да спре.
Тази лодка бе с твърде големи размери. На предната си част имаше крива желязна пръчка, спомен от старите римляни. В средата й се издигаше павилион, който бе изцяло чер, от всяка страна се отваряха много прозорчета. Предната част се затваряше със стъклена врата. Във вътрешността стените бяха облечени с кадифе. От тавана висяха златни верижки, бляскави, величествени. Един богат бродиран килим покриваше пода.