Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Те прекараха доста време в дълъг, приятелски, доверителен разговор, през време на който на Джоз дадоха да разбере (но по начин, който ни най-малко не го уплаши, нито обиди), че сърцето на Беки най-напред се научило да тупти в неговото очарователно присъствие; че Джордж Озбърн действително я ухажвал най-неоснователно, което обстоятелство може би станало причина за ревността на Амелия и за скъсването на отношенията им; но че Беки никога не насърчавала този нещастен офицер и никога не преставала да мисли за Джоз още от първия ден, когато го видяла, макар, разбира се, задълженията й на женена жена да са стояли на първо място — задължения, които тя винаги спазвала и които ще пази до смъртния си час или докато пословично лошият климат, в който живее полковник Кроли, я освободи от едно иго, което жестокостта му бе направила тъй омразно за нея.
Джоз си отиде убеден, че тя е една най-добродетелна, както и най-очарователна жена, и той прекара през ума си какви ли не благородни планове за нейното благоденствие. Преследването, на което беше подложена, трябваше да спре — тя трябва да се върне в обществото, на което бе истинско украшение. Той ще види какво може да направи в тази насока. Тя трябва да напусне това място и да се настани в някаква тиха квартира. Амелия трябва да я посещава и отново да я дари с приятелството си. Той ще нареди всичко това и ще се посъветва с майора. Когато се разделяха, тя пророни сълзи на най-сърдечна благодарност и стисна ръката му, когато галантният едър джентълмен се наведе да целуне нейната.
И тъй, Беки изпрати Джоз от малката си таванска стаичка с такава грация, сякаш беше в някакъв дворец; и след като този пълен джентълмен изчезна надолу по стълбата, Макс и Фриц излязоха от дупката си, и двамата с лули в уста, и тя се забавляваше, като им имитираше Джоз, докато дъвчеше своя студен хляб и наденица и си пийваше от любимата си бутилка бренди с вода.
Джоз отиде много тържествено в жилището на Добин и там му предаде трогателната история, която току-що бе научил, но без да спомене нещо за играта на карти предната вечер. И тогава двамата джентълмени започнаха да се съветват относно начина, по който можеха да бъдат най-полезни на мисис Беки, докато в същото време тя довършваше прекъсната си студена закуска.
Как бе станало тъй, че тя бе дошла в този малък градец? Как се бе случило тъй, че беше останала без приятели и скиташе сама? Лесен, е пътят, който води надолу, и нека прескочим тази част от историята й, в която се говори за спускането й в низините. Сега тя не беше по-лоша, отколкото през дните на благополучието си — само че понастоящем щастието й не работеше.
А що се отнася до мисис Амелия, по природа тя беше толкова мекушава и глупавичка, че когато научеше как някой е нещастен, сърцето й веднага се смекчаваше към страдалеца; тъй като самата никога не бе извършила някакъв смъртен грях, тя не изпитваше онова отвращение към злото, с което се отличава много по-опитният моралист. Ако разглезеше всеки, който се приближаваше до нея, с добрината си и с ласкавите си думи; ако искаше извинение от слугите за това, че ги безпокоеше, когато позвънеше за тях; ако искаше прошка от продавача, който й показваше парче коприна, или правеше реверанс на уличната метачка, като я хвалеше за добре изметения плочник — а тя беше способна едва ли не на всяка една от тези глупости, — мисълта, че една стара позната сега е нещастна, изпълваше сърцето й с жал, и тя надаваше да се издума, че човек може заслужено да страда. Ако светът се управляваше според нейните закони, в него нямаше да царува кой знае какъв ред, но не съществуват много жени, особено по върховете на обществото; които да приличат на нея. Уверен съм, че тя би премахнала, всички тъмници, наказания, белезници, побоища, всяка сиромашия, болест, глад — ако имаше сила за това; и беше такова мекушаво създание, че — трябва да признаем — бе способна дори да забрави и смъртната обида.
Когато майорът научи от Джоз за сантименталното му приключение, то далеч не го развълнува толкова, колкото бе развълнувало джентълмена от Бенгалия. Тъкмо обратното — чувствата, които изпита, бяха всичко друго, но не и приятни.