Панаир на суетата (роман без герой)

Еми прие тази история, разправена й доста надълго, по начин, който хората, запознати с характера й, могат добре да си представят. Тя се разтрепери от възмущение, като научи за поведението на отвратителния Родън и безпринципния Стейн. В очите й проблясваше възмущение при всяко едно от изреченията, с които Беки описваше преследванията от страна на аристократичните й роднини и неверността на съпруга й. (Беки не се нахвърляше върху него. Тя говореше повече с тъга, отколкото с яд. Нали толкова го бе обичала по-рано и нали той беше бащата на детето й?) А що се отнася до сцената на раздялата с момчето — докато Беки я описваше, Еми се разплака най-неудържимо, така че изкусната малка актриса трябва да е била очарована от въздействието върху зрителката, оказано от представлението й.

Докато дамите водеха този разговор, постоянният придружник на Амелия — майорът (който, разбира се, не искаше да прекъсне тяхната беседа и се измори да скърца напред-назад по тясното коридорче на стълбата, чийто таван докосваше шапката му), слезе в приземния етаж на странноприемницата и влезе в общата зала, откъдето започваше стълбата. Това помещение винаги е обвито в дим и напръскано с бира. На една нечиста маса се виждат десетки медни светилници с лоени свещи за пътниците, чиито ключове висят в редици над свещите. Еми бе преминала поруменяла през това място, където бяха събрани най-различни хора: тиролски продавачи на ръкавици и търговци на бельо от дунавските страни, с техните товари стока; студенти, които се подкрепяха с хлебчета с масло и месо; безделници, които играеха карти или домино на изцапаните с бира маси; циркови артисти, които се освежаваха през антрактите на представленията — с една дума, целият измет на един немски хан по време на панаир. Келнерът донесе на майора глинена кана с бира, като нещо, което се разбира само по себе си; и той извади пура и започна да се забавлява с това вредно удоволствие и с вестника, докато дамата му слезе и го повика.

След малко Макс и Фриц слязоха долу, с килнати шапки, с дрънкащи шпори и украсени с гербове и пискюли лули. Те окачиха ключа си на № 90 и си поръчаха необходимата порция хляб с масло и бира. Двамата студенти седнаха на масата на майора и се впуснаха в разговор, части от който той не можеше да не дочуе. Приказките им бяха главно за жени, за дуели и за гуляи в близкия университет на Шлопенхаузен, от който прочут източник на знания те бяха току-що дошли с дилижанса, заедно с Беки, както стана ясно, за да присъствуват на сватбените тържества в Пъмперникъл.

— Малката англичанка изглежда, че има доста приятели — обърна се Макс на френски към своя другар. — След като дебелият й дядо си отиде, при нея дойде една миличка нейна съотечественичка. Чух ги как бъбреха и хленчеха заедно в стаята на малката женичка.

— Трябва да вземем билети за концерта й — каза Фриц. — Имаш ли пари, Макс?

— Ами — каза другият, — концертът е само празни приказки. Ханс каза, че тя обявила един в Лайпциг и гражданите взели много билети. Но тя офейкала, без да пее. Вечерта в дилижанса каза, че пианистът й се разболял в Дрезден. Уверен съм, че тя не може да пее. Гласът й е прегракнал като твоя — о ти, потънало в бира същество!