Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
И тъй, Беки, която пристигна с пощенската кола от Флоренция и отседна в доста скромен хотел, успя да си намери покана за приема на принц Полония и прислужничката й я облече с особено голяма грижливост, след което тя отиде на този изискан бал под ръка с майор Лодър, с когото случайно пътуваше по това време (същият човек, който застреля принц Ровали в Неапол на следната година, а сър Джон Бъкскин го бе пердашил с бастуна си, защото в шапката си носеше четири карти повече, освен тези, с които играеше екарте). Когато тази двойка влезе в салоните, Беки забеляза някои лица, познати от по-щастливи времена, когато също не бе невинна, но тогава хората не бяха открили това. Майор Лодър познаваше доста чужденци, хора с остър поглед и бакенбарди, с изцапани лентички от ордени на петлиците и оскъдно бельо; обаче трябва да се отбележи, че собствените му съотечественици избягваха майора. Беки също познаваше някоя и друга от дамите — вдовици французойки, съмнителни италиански графини, чиито съпрузи се бяха отнесли зле с тях — ха, какво можем да кажем за този измет на обществото ние, които сме се движили между най-изисканото общество на Панаира на суетата? Ако играем, нека вършим това с чисти карти, а не с тази мръсна сбирщина.
И тъй, тя беше хванала под ръка майор Лодър и двамата минаха заедно през салоните, като изпиха доста голямо количество шампанско на бюфета, където хората се нахвърляха върху закуските. Когато нашите двама приятели хапнаха достатъчно, продължиха напред, докато стигнаха до розовия кадифен салон на принцесата (със статуята на Венера и големите венециански огледала в сребърни рамки) и където благородното семейство проявяваше гостоприемството си към своите най-високопоставени гости, които вечеряха около една кръгла маса. Беки си спомни, че и тя бе участвувала точно в такъв отбран малък банкет у лорд Стейн — и ето го, той седеше край масата на Полония и тя го видя.
Белегът от диаманта на бялото му плешиво лъскаво чело образуваше пламтяща червена рязка; червеникавите му бакенбарди сега бяха боядисани с възморава боя и това правеше бледото му лице още по-бледо. Той носеше яката и кордона на различните си ордени, както и синята панделка и Ордена на жартиерата; Той беше най-големият велможа там, макар че в салона се намираха един властвуващ херцог и едно кралско височество, със своите принцеси, а до негово сиятелство беше седнала красивата графиня Беладона, родена де Гландие, чийто съпруг (граф Паоло Беладона), твърде добре известен с прекрасните си ентомологически сбирки, отдавна беше отишъл с мисия при императора на Мароко.
Когато Беки съзря познатото и прославено лице, колко вулгарен й се видя изведнъж майор Лодър и как онзи омразен капитан Рук миришеше на тютюн! В един миг тя отново възприе, държането си на изискана дама и се помъчи да изглежда и да почувствува, че пак се намира в Мейфеър. «Онази жена ми се вижда глупава и с неприятен нрав — помисли си тя. — Уверена съм, че не умее да го забавлява. Да, той сигурно се отегчава с нея — а с мене никога не се отегчаваше.» Стотици такива трогателни надежди, страхове и възпоминания накараха малкото й сърце да се разтупа, когато тя погледна със светнали, очи (червилото, което бе сложила чак до клепките си, ги караше да бляскат) към високопоставения благородник. Когато носеше високите си ордени и отличия, лорд Стейн възприемаше също така и най-величествените си маниери и изглеждаше и говореше като същински знатен сановник, какъвто си беше всъщност. Беки го гледаше с възторг как се усмихва широко и как се държи едновременно с лекота и величественост. Ах, bon Dieu [110], какъв превъзходен събеседник беше, той, колко остроумен и приятен бе, какви благородни обноски имаше! И тя го бе заменила с майор Лодър, вмирисан на пури и на бренди, с капитан Рук, — с неговите файтонджийски шеги и тарикатски говор, и с техните подобни. «Чудя се дали ще ме познае» — помисли си тя. Лорд Стейн разговаряше и се смееше с една високопоставена дама до него, когато вдигна поглед и видя Беки.
110
Боже.