Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Я виж ти — каза той, — значи, онази лисичка пак се е появила, така ли? — Той никога не бе изпитвал и най-слаба симпатия към нея и се бе отнасял с най-голямо недоверие още от първия миг, когато зелените й очи бяха погледнали и се бяха отвърнали от неговите.
— Това малко дяволче носи беда, където и да отиде — каза непочтително майорът. — Кой знае какъв живот е водила напоследък! И какво я е докарало сама в чужбина? Ме ми разправяйте за преследвачи и неприятели; една честна жена винаги има приятели и никога не се отделя от семейството си. Защо е напуснала съпруга си? Той може да е бил нехранимайко и лош, както вие твърдите. Винаги си е бил такъв. Много добре си спомням този негодник, и как мамеше и лъжеше клетия Джордж! Нямаше ли някакъв скандал във връзка с раздялата им? Мисля, че чувах нещо подобно — каза майорът, който нямаше голяма слабост към клюките. И Джоз напразно се мъчеше да го убеди, че мисис Беки е една злочеста и добродетелна жена.
— Добре, добре; нека питаме мисис Джордж — каза този голям дипломат, майорът. — Нека отидем да се посъветваме с нея. Предполагам, ще признаете, че тя поне съди справедливо и знае кое е право при подобни случаи.
— Хм! Еми не е лоша — каза Джоз, който не беше влюбен в сестра си.
— Не е лоша? Боже мой, сър; тя е най-прекрасната лейди, която съм срещал в живота си — сопнато каза майорът. — Нека веднага да отидем при нея и да я попитаме дали е редно да се правят посещения на онази жена, или не — аз ще се съглася с нейната присъда, каквато и да е тя. — Този хитър наш майор беше уверен в себе си, че и Амелия ще възприеме неговото становище. Той не бе забравил, че по едно време тя бе изпитвала най-жестока ревност към Ребека, и то с пълно право, и че никога не споменаваше името й, без чувство на уплаха и ужас. «Ревнивата жена никога не прощава» — помисли си майорът и с тази мисъл той тръгна с Джоз към къщата на мисис Джордж отсреща, където тя чуруликаше пред мадам Щрумф, която бе дошла за урок по пеене.
Когато тази дама си отиде, Джоз започна да говори по въпроса е обичайните си надути изрази.
— Амелия, миличка — каза той, — току-що ми се случи едно най-необикновено — да, бог е свидетел, — най-необикновено приключение; една стара приятелка — една интересна стара твоя приятелка току-що е пристигнала и аз бих желал ти да се видиш с нея.
— Я виж! — каза Амелия. — Коя е тя? Майор Добин, моля ви, няма защо да чупите ножиците ми. — Майорът ги въртеше в ръцете си около малката верижка, която понякога стоеше окачена на кръста на притежателната им, и по този начин излагаше на опасност собственото си око.
— Става дума за една жена, която аз много ненавиждам — каза упорито майорът — и която и вие нямате основание да обичате.
— Това е Ребека, положителна съм, че е Ребека — рече Амелия силно развълнувана, като поруменя.
— Права сте. Вие винаги сте права — отвърна Добин. И Брюксел, Ватерло, минали времена, мъки, страдания, възпоминания нахлуха в нежното сърце на Амелия и му причиниха остра болка.
— Не ме карай да се виждам с нея — продължи Еми. — Не бих могла да я погледна.
— Нали ви казах — обърна се Добин към Джоз.
— Тя е много нещастна и… и тъй нататък — каза Джоз. — Много е бедна и беззащитна и е била болна — много, болна — и онзи мошеник, мъжът й, я напуснал.
— Ах! — възкликна Амелия.
— Няма никакъв близък — продължи Джоз не без известна хитрост. — И каза, че вярва в тебе. Тя е толкова нещастна, Еми. Едва ли не е подлудяла от скръб. Това, което ми разправи, много ме трогна, честна дума. И така ангелски понася всички тези беди. Цялото й семейство се е показало ужасно жестоко към нея.
— Клетото същество! — каза Амелия.
— И ако не си намери някоя приятелска душа, тя казва, че ще умре — продължи Джоз с нисък, треперлив глас. — Боже мой, знаеш ли, че е правила опит за самоубийство? Винаги носи със себе си лауданум — видях шишето в стаята й — такава мизерна малка стаичка в треторазреден хотел — чак горе под покрива. Аз ходих там.
Това, изглежда, не оказа въздействие върху Еми. Тя дори се поусмихна. Навярно си бе представила как Джоз се е задъхвал по стълбите.
— Просто не е на себе си от скръб — подхвана отново той. — Ужасни са страданията, които тази жена е трябвало да понася. Имала едно малко момче, на възраст колкото Джорджи.
— Да, да, спомням си такова нещо — забеляза Еми. — Е, и какво?
— Най-хубавото дете, което някога се е раждало — продължи Джоз, който беше много дебел и лесно се трогваше, и разказът на Беки много го бе развълнувал. — Същинско ангелче, което обожавало майка си. Онези грубияни го откъснали разплакано от майчините му обятия и нито веднъж не му позволили да я види.