Панаир на суетата (роман без герой)

Беки се разсмя, макар че бе обладана от гняв и ярост.

— Какво, да убиете мене, клетата! — каза тя. — Колко романтично! Нима лорд Стейн води със себе си убийци и носи ками в куфарите си? Ха! Ще остана само за да го дразня. Имам кой да ме защищава, докато съм тук.

Сега беше ред на господин Фиш да се изсмее.

— Да, ви защищават — каза той, — и кой? Майорът? Капитанът? Всеки един от тия картоиграчи, с които мадам дружи, е готов да вземе живота й за сто луидора. Ние знаем някои неща за майор Лодър (той е толкова майор, колкото аз съм маркиз), които биха го изпратили на каторга или на още по-лошо място. Знаем всичко и имаме приятели навсякъде. Знаем с кого сте се видели в Париж и какви роднини сте открили там. Да, мадам може да гледа вперено, но така си е — ние всичко знаем. На какво се дължи това, че никой британски посланик на континента не пожела да приеме мадам? Тя е обидила някого, който никога не прощава — чиято ярост се удвои, когато ви видя. Снощи той беше като луд, когато се прибра вкъщи. Мадам дьо Беладона му направи сцена заради вас и изпадна в ярост както обикновено.

— Аха, значи, всичко това идва от страна на мадам Беладона? — каза — Беки, пооблекчена малко, тъй като сведенията които току-що получи, я разтревожиха.

— Не, тя не е от значение — тя винаги е ревнива. Монсеньор заповяда това. Вие сбъркахте, че му се показахте. И ако останете тук, ще се разкайвате. Послушайте ме. Махнете се. Ето екипажа на милорда — и като дръпна Беки за ръка, той се втурна в една алея на градината, докато каретата на лорд Стейн, покрита с гербове и карана от великолепни коне, мина по булеварда, приютила мадам дьо Беладона, отпуснала се на възглавниците — мургава, сърдита и блестяща, с малко кученце на скута си и бял чадър за слънце над главата й, а изтегнат до нея се виждаше старият Стейн с позеленяло лице и широко отворени очи. Омраза, яд или желание все още ги караха да святкат; но обикновено, те бяха без блясък и гледаха изморено един свят, чиито удоволствия и красота вече бяха станали блудкави за изморения разгулен стар човек.

— Монсеньор още не се е съвзел от онова, което се случи тогава — прошепна господин Фиш на Ребека, докато каретата профуча край тях и тя надзърна иззад храстите, между които се беше скрила. «Това поне е утеха» — помисли си Беки. Дали милордът наистина имаше пагубни намерения спрямо мисис Беки, както й загатна Фиш, и последният бе отказал да се забърква в убийство; или просто му бе възложено да изплаши мисис Кроли и да я принуди да напусне града, където негово сиятелство възнамеряваше да прекара зимата, и нейното присъствие там в такъв случай щеше да му бъде крайно неприятно — това е въпрос, който никога не се разясни напълно, обаче заплахата оказа своето влияние върху малката женичка и тя не се опита да се натрапва на своя стар покровител.

Всекиму е известен печалният край на този благородник, който дойде за него в Неапол, два месеца подир френската революция през 1830 година, когато най-почитаемият Джордж Густавус, маркиз Стейн, граф Гонт, от ирландското благородничество, виконт Хелбъро, барон Грилзби, носител на най-благородния Орден на Жартиерата, на испанския Орден на Златното руно, на руския орден «Св. Николай» първа степен, на турския Орден на полумесеца, първи лорд на барутните складове, полковник от кралската милиция, член на управителния съвет на Британския музей, почетен член на управата на колежа Тринити Хаус, председател на клуба на белите монаси и доктор по юридическите науки почина след няколко удара, причинени, както се произнесоха лекарите, главно от вълнението, което негово сиятелство изпитал след падането на древната френска монархия.