Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
В един от седмичниците се появи красноречива статия за него, в която се описваха добродетелите, величието, дарбите и добрите му дела. Чувствителността му, привързаността му към благородното кралско Бурбонско семейство, с което покойният се намираше в далечно сродство — това бяха неща от такова естество, че той не можа да понесе бедите, сполетели царствените му родственици. Тялото бе погребано в Неапол, а сърцето му — онова сърце, което винаги бе движено от най-великодушни и благородни чувства бе донесено в замъка Гонт в сребърна урна. «В негово лице — казваше мистър Уог — бедните и изкуството губят един свой най-благороден покровител, обществото — едно от най-блестящите си украшения, а Англия — един от най-преданите си патриоти и политици» и т.н. и т.н.
Завещанието му бе оспорено и се направи опит да се изтръгне от мадам Беладона прочутият диамант, наречен «европейско око», който негово сиятелство винаги носеше на показалеца си и за който се говореше, че тя го извадила от пръста му след многооплакваната му кончина. Но неговият доверен приятел и чиновник, господин Фиш, доказа, че пръстенът бил подарен на казаната мадам дьо Беладона два дни преди смъртта на маркиза, също както и банкнотите, скъпоценностите, неаполитанските и френските ценни книжа, намерени в бюрото на негово сиятелство, които неговите наследници се опитаха да изискат от тази пострадала жена.
Глава LXV
Изпълнена с работа и удоволствия
В деня след срещата край игралната маса Джоз се облече и нагласи с особено усърдие и без да сметне за необходимо да каже каквото я да било на някого от близките си за случилото се предната вечер, а също и без да ги покани да го придружат в разходката му, излезе рано от къщи и не след дълго се намери пред вратата на хотел «Слонът». Поради празненствата той беше изпълнен с посетители, а масите на улицата вече бяха заобиколени от хора, които пиеха слаба бира — националното питие, и салоните за публиката бяха потънали в дим от цигари. По своя важен начин и с тромавия си немски език Джоз запита за лицето, което търсеше, и бе отправен под самия покрив на хотела, над стаите на първия етаж от горе на долу, където обитаваха търговски пътници, изложили своите скъпоценности и платове; над втория етаж, заеман от главния директор на игралното казино; над третия етаж, чиито стаи бяха изпълнени с банда прочути акробати и циркови артисти; и тъй нататък — чак до малките стаички най-горе, където, между студенти, пътуващи търговци, дребни продавачи и селяни, пристигнали за празника, Беки беше намерила едно малко гнезденце.
Ребека обичаше живота. Тя се чувствуваше като у дома си с всички от това място — акробати, търговски пътници, студенти, дребни артисти. Притежаваше необузданата природа на скитница — наследена от баща й и майка й, и двамата бохеми, станали такива по наклонност и поради обстоятелствата. Ако наблизо нямаше някой лорд, тя би разговаряла с най-голямо удоволствие и с лакея му. Възбудата, шумът, пиенето, пушенето, бърборенето на евреите търговци, надутите и важни обноски на бедните циркови артисти, професионалните приказки на уредниците на хазартни игри, песните и лудориите на студентите — цялата врява и олелия на това място радваше и възбуждаше малката жена дори тогава, когато нямаше щастие в играта и се чудеше с какво да заплати сметката си. А колко приятно й беше всичко това сега, когато кесията й беше пълна с парите, спечелени за кея миналата вечер от малкия Джорджи!
Със скърцане и пухтене Джоз най-после се изкачи по най-горните стъпала и като стъпи задъхан от умора на площадката, започна да изтрива лицето си и да се оглежда за стая, № 92, където му бяха казали, че се намирала личността, която търси. Вратата на отсрещната стая, № 90, беше отворена и един студент с високи ботуши и нечиста вратовръзка лежеше на леглото и пушеше дълга лула, докато друг студент е жълтеникава дълга коса, също така с елегантен, но нечист жакет, беше коленичил пред № 92, като викаше през ключалката и умоляваше за нещо лицето, което се намираше вътре.