Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Отново двамата противници кръстосаха саби. Най-сетне безмилостният дуел завърши с поражението на инквизитора.
Засегнат смъртоносно, последният изтърва сабята и падна. Марино го бе пронизал в сърцето.
Никакъв слуга, никакъв полицай не се яви. Изглежда никой не бе чул виковете, нито бе подозирал тази трагедия. Никой не смути Маринели в правосъдното му дело. Другите виновници скоро щяха да бъдат наказани на свой ред!
Марино се хвърли на колене и се замоли, просещ божествената прошка и дирещ във вярата морална сила, необходима за довършването на делото му.
Когато се изправи, тримата инквизитори лежаха пред него, заспали вечен сън…
Марино направи знак на Горо.
— Полунощ наближава — каза той с важен глас. Тия, които сме призовали да се явят пред съда, скоро ще пристигнат. Помогни ми да поставя съдиите върху техните столове. Те ще бъдат моите неми заседатели.
Марино и Горо започнаха с Виторио Карманиола. Те го поставиха на председателския стол, после го привързаха о гърба на стола, за да му дадат вид на жив човек.
По същия начин постъпиха и с другите двама инквизитори.
Когато тази ужасна работа бе привършена, Горо постави маската на лицето си и застана пред вратата. Марино и Луала отидоха във вестибюла. Там Оргосо очакваше заповедите на началника си.
— Вашата служба на пазач е свършена, приятелю — каза незаконнороденият. — Вземете този ключ, който извадих от едно тайно чекмедже, скрито в стената, и идете в арсенала. Ще се представите от името на Съвета на тримата и ще затворите голямата врата. Войските, които са събрани там, тогава ще се намерят откъснати от града. Ако адмиралът дойде да се информира за събитията от сената, изстреляйте веднъж с пушката си. Сигналът ще бъде чут и разбран, бъдете сигурен!
Оргосо се поклони с уважение, взе ключа, който Марино му подаде, после излезе, придружен от Луала. Жълтото перо на нейния спътник представляваше за нея най-добрата защита.
Щом остана сам във вестибюла, Марино изми и превърза раната на челото си, после постави маската върху лицето си, нахлупи стафиерската си шапка и заочаква пристигането на повиканите патриции.
45. Тъмни предчувствия
Да се пренесем отново в оная нощ, когато Маринели натовари своите приятели и привърженици да отнесат на всекиго от посочените от Бертучио виновници заповедта да се явят през следната нощ пред великите съдии.
Знаем вече, че Оргосо бе поел най-опасната и най-деликатната задача. Тя бе да отнесе на великия капитан, началника на полицията, необикновената призовка.
Неговите подчинени бяха дегизирани с черни домина и жълти пера. Действително маската, която се яви внезапно в неговото портежо, бе облечена като стафиер.
Ако великият капитан бе обхванат от подозрения, той би могъл да поиска пратеникът да си свали маската… Понеже, като ясновидец и методичен човек той знаеше имената и физиономиите на всеки от полицаите си. Той би могъл да открие един чужденец в лицето на Оргосо и целият план на Маринели тогава зле би се компрометирал.
Но, за щастие, обстоятелствата благоприятствуваха безстрашния пратеник. Той намери великия капитан в тайно съвещание с дожесата. Виани не обърна внимание на полицая и не размисли върху странния характер на призовката. И така, Оргосо си свърши работата даже по-лесно от своите другари.
Само няколко минути след тръгването му дожесата прекъсна внезапно темата на разговора си със Зиани и му обърна внимание върху чудния начин, по който тази призовка бе предадена.
— Как може — каза тя — Съветът на тримата да натоварва подчинените на Зиани да предават неговите заповеди на своя шеф? Това не е кавалерско.
Силвио Зиани призна чудноватостта на тази процедура и каза, че не разбира смисъла на мистериозната призовка.
Дожесата припомни декретите и правилата на инквизицията. После добави:
— Ти имаш право в качеството си на велик капитан да се представиш пред Съвета на тримата в часа, който ти харесва. Какво означава тази призовка?
— Не е зле, ако отида още тази нощ в палата и запитам Съвета на тримата по този повод — каза Зиани, леко развълнуван.
Но сестра му го разубеди.
— Не прави това, Силвио — каза тя с живост. — Не прави това! По-добре е да разпиташ този човек за странната му мисия.
Той предположи, че последният още не е напуснал палата и може да го достигне навреме.
Позвъни с малко звънче, което се намираше върху масата му. Веднага един лакей в разкошна ливрея се появи на прага на салона.
Зиани му заповяда да повика черното домино, което бе излязло преди няколко минути от кабинета му.
— Но той е напуснал палата, господарю! — отговори човекът.