Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
През това време Горо се приближи до вратата и застана на стража.
— Виторио Карманиола, познаваш ли ме? — запита тогава Марино със силен глас.
Великият инквизитор, горд и студен, неподдаващ се на вълнение, подскочи от стола си, после започна да гледа втренчено Марино и просякинята с уплаха, като че ли беше жертва на халюцинация.
— Да, сеньор, аз съм незаконнороденият! — подзе героят. — Аз съм Марино Маринели, синът на убития дож! А тази жена е също твоя жертва, Виторио Карманиола; познаваш ли я? Спомняш ли си още Людовика Марчело?
Великият инквизитор не произнесе нито дума…
Томасо Дандоло заговори най-сетне:
— Незаконнороденият и просякинята се предават като пленници — каза той, — нека ги оковат, уважаеми брате!
Произнасяйки тези думи, той стана, като че ли да вдъхне смелост на двамата си „събратя“.
Когато се готвеше да се наведе и да зазвъни златното звънче, главният инквизитор, излязъл от своето слисване, предвари жеста му й постави ръка върху фаталния сигнал, добре известния сигнал на полицаите и маскираните слуги.
Съдиите гледаха неспокойно към вратата на черния кабинет…
Никой не отвори на техния зов.
Тогава Марко Контарини бе обхванат от ужасно предчувствие.
— Какво означава това мълчание? — извика той, ставайки от стола си.
Марино остана спокойно усмихващ се.
— То означава — отвърна ненадейно той, — че скоро ще изкупите своите престъпления. Време е да се помолите и да предадете душата си на Бога! Марино не е вече ваш обвиняем, а ваш съдия, един неумолим съдия; един син, който има свещената длъжност да отмъсти днес за смъртта на баща си!
— Дявол да го вземе! — извика на свой ред Томасо Дандоло, побледнял от гняв. — Къде са тия каналии, лакеите? Защо не затворят тоя мизерник?
Марко Контарини се готвеше да тръгне сам да подири, полицаите, когато Марино скочи насреща му и му прегради пътя.
— Назад! — викна той. — Не правете никакви опити да се избавите от съдбата си; вашите усилия ще бъдат напразни. Знайте, че и тримата сте мои пленници, че всички изходи са заети!
В този момент, Виторио Карманиола, предвиждайки опасността, която ги заплашваше, поиска да се отправи към един от облечените в черно прозорци, за да повика лакеите или полицаите от долния етаж.
Но старата просякиня угади жеста му и скочи на свой ред срещу него, срещу своя безсрамен похитител, срещу човека, който бе грабнал щастието й, отровил живота й и убил единствената й дъщеря! Тя почувствува в тоя момент всички страсти да се пробуждат в сърцето й. Цялата омраза, която бе събирала и таила от години, избухна изведнъж.
— Познаваш ли ме, чудовище? — викна тя. — Познаваш ли Людовика Марчело, която някога прелъсти и после хвърли в затвора? Твоят последен час е ударил!
— Ти не си ли още мъртва, луда вещице? — отвърна великият инквизитор, хващайки меча на Републиката, за да я прониже…
В същия момент Томасо Дандоло и Марко Контарини последваха жеста на своя шеф и грабнаха на свой ред мечовете, които държаха скрити под черните си мантии.
Те мислеха да убият незаконнородения или най-малко да го заловят.
Но в момента, когато великият инквизитор се готвеше да забие сабята си в гърдите на Луала, Горо, който дотогава бе седнал неподвижен до входа на стаята, скочи от мястото си и се намери до старата жена.
Той отблъсна удара, който бе предназначен за нея; после, използувайки слабостта на противника си, той успя да прониже Виторио и да му изтръгне маската от лицето. Виторио Карманиола поднесе ръцете си към раната, откъдето кръвта затече и се строполи върху пода, надавайки страшен вик, вика на смъртта.
— Кажете последната си молитва, престъпнико! — извика Луала. — Моли за прошка Бога, ако би могъл да се смили над теб.
Един неразбираем звук се изтръгна от устните на умиращия. Неговите широко отворени очи бяха придобили стъклено изражение и гледаха неподвижно Луала и Горо.
Старата се бе изправила, изглеждаше възтържествувала над умората на годините; нейната душа най-сетне бе успокоена. Отмъщението й бе изпълнено. Нейната чест бе отмъстена.
През това време Марко Контарини и Томасо Дандоло се бяха отправили от двете страни срещу Маринели. Една смъртна борба започна.
Двамата благородници бяха разбрали, че са загубени, ако незаконнороденият остане жив и решиха скъпо да продадат живота си.
Героят, нападнат от две страни едновременно, се видя в критично положение.
Той успя да се справи ловко с Томасо Дандоло, комуто нанесе тежка рана.
Последният се залюля под удара и се повали.
Марино се обърна веднага към Марко Контарини, който бе го наранил в челото.