Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
На нейно място Съединените щати приемат Програма 949 — за по-голям спътник, който може да бъде изведен в геосинхронна орбита 36 000 км над Земята. Това означава, че само няколко спътника, които кръжат със скоростта на Земята, ще бъдат сравнително неподвижни и така ще могат да осигуряват непрекъснато наблюдение на съветските ракетни площадки.
Първото изстрелване от Програма 949 е извършено през август 1968 г. Спътникът навлиза в почти геосинхронна орбита — 31 497–39 853 км над Земята. Това и последвалите изстрелвания имат за цел предимно да наблюдават океанските райони, където действат съветски подводници с балистични ракети, които тревожат все повече плановиците на американската отбрана. (В Гренландия, Аляска и Канада се разполагат сухоземни радари, за да могат да засичат съветски балистични ракети дори на този ранен етап по бустерната им траектория.)
Следват нови изстрелвания по Програма 949. Някои са успешни, други — не. Последното изстрелване през декември 1972 г. е успешно, но цялата програма се разглежда като опит да се прокара пътят за напълно развитата ранна американска система за предупредителен спътник — Програма 647.
Първото изстрелване на новия апарат по Програма 647 е извършено на 6 ноември 1970 г. Успехът е частичен, тъй като не се постига геосинхронна орбита. Спътникът тежи 1132,5 кг и е снабден с 4-метрови соларни панели за презареждане на акумулатори с неограничен живот. Второто изстрелване по Програма 647 е извършено на 5 май 1971 г. Спътникът достига идеална орбита. Времето за прелитане на балистична ракета, изстреляна от Съветския съюз към САЩ, е около 30 минути. Спътникът от Програма 647 може да засече изстрелването и да даде незабавно предупреждение. Шест минути по-късно може да осигури достатъчно данни за определяне на траекторията и следователно — целта на ракетата.
Системата за спътниково наблюдение става действаща. Успехът й води до получаването на безпрецедентни подробности, оповестени през 1973–1974 г. По това време програмата е наречена Програма за подкрепа на отбраната (ППО). Към средата на 70-те години три спътника ППО кръжат в геосинхронна орбита: 2 над Западното и 1 — над Източното полукълбо. Те осигуряват непрекъснато покритие на съветските и китайските площадки за изстрелване. Спътниците ППО са запазени в орбита.
Освен установените земни бази за получаване на сведения в Съединените щати и в Алис Спрингс, Австралия, са разработени и няколко подвижни земни бази. Летящите командни постове (E–4 Огледало) и въздушната система от самолети за предупреждение и контрол E–3 АУАКС (Airborne Warning And Control System — E–3 AWACS) на военновъздушните сили по-късно са снабдени с приемници за ППО. По този начин се осигурява висока степен на оцеляемост на тези, които вземат решенията за ответен ядрен удар, в Америка.
Инфрачервените детектори в тези спътници са създадени така, че да засичат изстрелването на балистични ракети, но могат да засичат и турбореактивни самолети, които използват горивни камери за ускорение предимно когато са над водни повърхности. Тази възможност обаче рядко се обсъжда от американски служители на обществени форуми.
Мидуей
Повратна точка във военните действия в Тихия океан през Втората световна война, когато значително по-малобройна и неподготвена за такова сражение американска военноморска част извоюва решителна победа над японския флот, който се опитва да превземе остров Мидуей и Хавайските острови и да въвлече американския флот в решителна битка. Американската победа при Мидуей се дължи до голяма степен на военноморските криптолози, разчели японските военноморски КОДОВЕ (вж. РАЗУЗНАВАНЕ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ КОМУНИКАЦИИ).
Японските стратези планират превземането на Мидуей и Западните Алеутски острови, за да се създаде японска отбранителна линия от Киска на Алеутските острови чак до Мидуей на Маршаловите и Гилбъртовите острови, след това западно до Порт Морсби и Холандска Ост Индия. Превземането на Мидуей също трябва да бъде отговорът на бомбардировката над Япония от април 1942 г., ръководена от подполковник Джеймс (Джими) Дулитъл. По замисъл контролът над Мидуей трябва да лиши ВМС на САЩ от бази за подводниците му, а също така да стане предмостие към превземането на Хавайските острови.