Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Убеден защитник на декодирането, Мингис с ентусиазъм финансира усилията в Парк Блечли в разработването на машините БОМБА, благодарение на които през 1940 г. е разкодиран шифърът на германската шифрова машина ЕНИГМА. През 1945 г. е повишен в чин генерал-майор. До 1953 г. остава директор на МИ–6, а след изменничеството на ДОНАЛД МАКЛИЙН и ГАЙ БЪРДЖИС и заминаването им за Съветския съюз се оттегля.
Мингис оставя ежедневните операции на МИ–6 на подчинените си. „Не очаквайте от мен да чета всичко, което е поставено на бюрото ми“, им казва той. Поддържането на отношенията на МИ–6 с различните министерства е първостепенната му задача. Във „Втората най-древна професия“ („The Second Oldest Profession“, 1986) Филип Найтли пише за него: „В личните си отношения той винаги е любезен, но никога не проявява топлота — «твърд като гранит под привидната отстъпчивост», както казва сътрудник на тайните служби на съпругата си. Той членува в много различни клубове, обича конете и конните надбягвания и пие много.“
Много от разузнавателните служби смятат, че Мингис е незаконен син на Едуард VII.
Министерство государственной безопасности (МГБ)
Вж. НКВД.
Министерство на държавна сигурност
Вж. МДС (Китай).
Минсмийт
Хитро измислена британска операция за заблуда от времето на Втората световна война, чиято цел е да накара германското командване да повярва, че съюзниците ще нахлуят на Балканите в средата на 1943 г., вместо да нападнат Сицилия, която е истинската цел. Операцията трябва да убеди германците, че те съвсем случайно са прехванали строго поверителни документи, които разкриват плановете на съюзниците. Ако операцията се окаже успешна, германците ще прехвърлят допълнителни сили на Балканите, вместо да защитават Сицилия.
Британското ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ използва трупа на един наскоро починал и замразен мъж, като бързо му разработва нова самоличност — майор Мартин от Кралската морска пехота, действащ майор, роден в Кардиф, Уелс, през 1907 г., назначен в щабквартирата на Обединени операции. Трупът е облечен в униформата на морски пехотинец, без да бъдат изпуснати панделките, дисковете за идентификация, а също и документите, остатък от билет за театър, банкноти, дребни пари, бележка от последния адрес в Лондон и др. Най-същественото е, че към ръката му на верижка е прикрепено заключено куфарче с официални документи и лично писмо от висш съюзнически офицер до друг. Писмото и документите показват, че майор Мартин е пътувал със самолет от Англия към съюзническата щабквартира в Северна Африка.
Майор Мартин е поставен в херметически стоманен контейнер, натоварен на борда на британската ПОДВОДНИЦА Сераф. Командирът на подводницата лейтенантът от флота Л. А. (Бил) Джуъл, а и подчинените му офицери се заклеват да мълчат, а на командването е казано, че в контейнера се намира свръхново и секретно метеорологично устройство. Рано сутринта на 30 април подводницата изплава на повърхността близа до градчето Уелва, разположено на испанското крайбрежие, и моряците отварят контейнера на палубата. На майор Мартин е сложена спасителна жилетка и след окончателна проверка на подробностите е прочетен псалм 39 от библейския псалтир и тялото е изтласкано в морето, като остава въпрос на време течението и приливът да го изхвърлят на брега.
Германски оперативни работници, които са наводнили Испания, бързо узнават за изхвърления край брега удавник, открит от рибари на 30 април. Британски служители също научават за удавника и настояват тялото да бъде незабавно върнато. Междувременно германците внимателно отварят куфарчето и фотографират всички документи, а след това тялото е предадено от испанците на британски дипломати. Копията от документите спешно са изпратени в БЕРЛИН, за да бъдат анализирани от германското разузнаване. Смъртта на майор Мартин е спомената в следващия списък на убитите британци, а месец по-късно във вестник Таймс е публикувана информация в подкрепа на заблудата. (Преди това е пуснато съобщение, че няколко британски офицери са загинали, след като самолетът им се е изгубил над морето на път за Гибралтар.)