Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Сложният широкомащабен план на Райли да превземе отново Русия (и сам да стане министър-председател) завършва безславно. Но той продължава да изпраща други агенти в чужбина. Търговското споразумение между Великобритания и Русия от март 1921 г. фактически е признание на болшевишкия режим. Според договора нито една от 2-те страни не трябва да шпионира другата. Това, разбира се, съвсем не възпира нито Къминг, нито руския му колега ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ от действия. Британците са притеснени, че руснаците може да се намесят в конфликта с Ирландия. А скоро се появяват сведения, че руснаците шпионират във Великобритания и поддържат комунистическото движение, което създава значителни проблеми, тъй като икономиката на Великобритания запада.
(Най-важното е, че през 1919 г. изключително успешната програма на Адмиралтейството по КРИПТОАНАЛИЗ, известна като СТАЯ 40, и по-незначителните усилия на военното министерство се сливат, за да създадат ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ, която също е поставена под цялостния контрол на Къминг. Школата скоро успява да проникне в дипломатическите шифри, използвани от руснаците при комуникациите с посолството им в Лондон.)
Райли се превръща в основен проблем за МИ–6 през 1924 г. Въпреки че по това време живее в Съединените щати, той поддържа финансово антиболшевишките движения в Европа и през 1924 г. отново е в Съветския съюз (създаден през 1922 г.) за операция за заблуда, известна като ТРЪСТ. Когато Райли изчезва при преминаването на финландската граница, съпругата му настоява да получи помощ от офицерите в МИ–6 поне за да се разбере съдбата му. (Тръст в действителност е фасада на руските разузнавателни служби, които по-късно стават известни като ОГПУ.)
През 1923 г. Секретната разузнавателна служба има нов генерален директор — отново военноморски офицер. Това е контраадмирал ХЮ СИНКЛЕР, който е служил като ДИРЕКТОР НА ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ непосредствено след войната. Съществува известно припокриване на разузнавателните му усилия срещу руснаците и ситуацията в Германия. Според условията на Версайския договор на германците е наложена забрана да развиват авиацията, както и някои видове оръжия. Германските лидери, включително Херман Гьоринг, заминават за Русия, за да създадат секретни тренировъчни бази и програми и съвместно с руснаците да разработват оръжия. След като Съветският съюз започва индустриално и военно възстановяване след Гражданската война, Великобритания става основният му враг.
Германия започва възстановяването на военната си мощ през 30-те години, което кара агентите на МИ–6 да заработят по-упорито при определяне размера и размаха на превъоръжаването. Но ресурсите на МИ–6 са твърде ограничени за необходимите външноразузнавателни действия за поддържане интересите на Великобритания, които се простират по цял свят. Почти не се е получило предупреждение за африканското приключение на Италия в Абисиния (Етиопия) през 1935 г. или за германската окупация на провинция Рейн същата година. МИ–6 не осигурява предупреждение за намеренията на Хитлер, а също и възможностите му, когато Германия превзема Северна Чехословакия, а след това и останалата й част (1938) и Полша (1939).
Историкът на британското разузнаване НАЙДЖЪЛ УЕСТ описва състоянието на МИ–6 в началото на Втората световна война в книгата „МИ–6: Британски операции на Секретната разузнавателна служба 1909–1945“ („MI6: British Secret Intelligence Service Operations 1909–1945“, 1983) така:
Първите 16 години на адмирал Хю Синклер като ръководител на СРС бяха изключително трудни за него, тъй като имаше остра нужда от финансова подкрепа. Това го накара да закрие особено необходими [чуждестранни] резидентури и да разчита на много от вече износените стари източници от Първата световна война. Не успяваше да използва и парите, които имаше, тъй като харчеше прекалено много за руското разузнаване и плащаше на несигурни емигрантски източници, а съвсем малка част насочваше в друга посока. В резултат той бе абсолютно неподготвен за борба срещу разрастването на нацизма.
В периода между войните СРС съвсем губи позиции в Уайтхол. Руските доклади на Къминг подкопават доверието към агенцията, така че, когато офицерите… носят подходящи данни, никой не им вярва. Тази липса на положително отношение към СРС се задълбочава в Уайтхол, когато абисинският и рейнският преврат се оказват непредвиден и напълно неочакван факт. Синклер късно разбира, че Германия е основната им цел, и когато нуждата на Уайтхол от разузнавателни сведения за Германия нараства, Синклер не успява да ги осигури. Необходими са години, за да се създадат добри източници, а враждебната обстановка в нацистка Германия усложнява още повече задачата на СРС.