Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Американските военноморски криптолози разбират, че се подготвя важна японска операция, но не могат да определят мястото на предполагаемия удар, тъй като японците използват КОДОВИ НАИМЕНОВАНИЯ. Един от криптолозите — ДЖ. ХОЛМС, предлага американският командващ в Мидуей да изпрати съобщение в Пърл Харбър, че устройството за дестилиране на вода на острова е развалено. Съобщението се изпраща с простичък код, за да могат японците да го дешифрират. Малко след това криптолозите дешифрират закодираното японско съобщение, в което се казва, че на AF има недостиг на вода. По този начин американците научават, че става въпрос за Мидуей.
Японците насочват почти всички налични военни кораби към Мидуейско-Алеутската атака, включително 8 от общо 10-те действащи японски самолетоносача. Американските декодировчици успяват да съставят доста подробна скица на японския план. Командирът на американския флот за района на Тихия океан адмирал Честър Нимиц независимо от несъгласието на някои щабни офицери, които са скептично настроени към анализа от декодирането, решава да изпрати само 3 самолетоносача срещу японските сили, ръководени от адмирал ИСОРОКУ ЯМАМОТО. Японците са изненадани и в последвалата на 4 юни 1942 г. битка, която не стихва цял ден, 4 японски самолетоносача и 1 японски кораб са потопени от американски самолетоносачи за приводняващи се самолети, а друг е сериозно повреден. Всички 250 самолета на самолетоносачите са изгубени, както и много от опитните пилоти и екипажите за техническо обслужване. Американските загуби са 1 самолетоносач и 1 кораб. Това е първото значително поражение на японския флот от 1592 г. Битката слага край на японската военна експанзия в Тихия океан.
Вж. РОШФОРТ, ДЖОУЗЕФ.
Микрат
Продукт на микрофотографията, използван при микроточките.
Микроточка и микрофотография
Намалено фотоизображение на писмен или друг материал, създадено с методите на микрофотографията. Използва се за икономия на място, което заема разузнавателната информация, и за относително безопасно транспортиране на голямо разстояние. Смята се, че германците са изобретили микроточките. Истината е, че французите използват микроточки още от времето на пруската обсада на Париж през 1870 г. Тогава микроточките са били с големина 70 мм и са съдържали 300 000 буквени знака. Микроточките са били ризпращани отвъд противниковите линии с БАЛОНИ и ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ. АЛЕКСАНДЪР ФУТ, съветски АГЕНТ, пише в книгата си „Наръчник за шпиони“ („Handbook for Spies“, 1949), че съветските разузнавателни служби са използвали микроточки още преди Втората световна война. Дори и да не са измислили микроточките, германците имат значителен принос в развитието на микроточковата технология и използват микроточките непрекъснато както преди, така и през Втората световна война.
Американците получават информация за микроточките от ДУШКО ПОПОВ — ДВОЕН АГЕНТ, който през 1941 г. заминава за Съединените щати. Въпреки че британците контролират Попов и уведомяват ЕДГАР ХУВЪР — директор на ФБР, за дейността му, Хувър нарежда той да напусне Съединените щати. След войната Хувър пише, че Попов е бил германски АГЕНТ, „разкрил“ микроточковата система на ФБР.
Британците също използват техниката на микрофотографията. Техният междинен негатив от 35 мм намалява на 1,27 мм.
Тъй като техниката за изготвяне на микроснимки предполага наличието на сложно фотографско оборудване, което може да издаде шпионина (ако той не работи под прикритието на професионален фотограф или фотограф любител), микроснимките в разузнавателната работа като правило се задействат само при препращането им по линията агент — център. Един от уредите, използвани от германците, е дълъг 1,80 м и тежи около 2 кг и използва ръчно направена (не заводска) емулсия върху стъклена плака. Друг модел (може да се помести в раница) използва високоразделителна емулсия върху обратната страна на тънък негатив.
В микрофотографията се използват също и позитиви; избелване на образа преди извършване на проявяването, така че „точката“ става невидима. Този продукт на микрофотографията се нарича микрат и е подробно разработен от германците през Втората световна война. Съвременните микрати са 1 на 1 мм и се смята, че ги използват съветските разузнавателни служби.
Твърди се, че в края на 50-те години КГБ обучава агенти, които да правят микроточки, като използват 35-милиметров рефлекторен апарат. Техниката на снимането е следната: фотографираният документ се прикрепва върху гладка повърхност (маса). Агентът закрепва фотокамерата, да речем — на ръба на масата. След проявяването филмът се поставя между 2 стъклени пластинки. За микроснимката се използва обикновен целофан, върху който се нанася светлочувствителен слой от специално приготвени химикали. Агентът го закрепва върху гладка повърхност и над него поставя микрокамерата. Руснаците използват микрокамера — малка медена тръбичка, дълга около 375 мм и с обективи от двата края. Стъклените пластинки с негатива се поставят върху статива на височина 87,5 см от обектива на микрокамерата. Над нея се поставя лупа с тройно увеличение и накрая, над нея — електрическа лампа 100 вата (лъчът минава първо през лупата, след това — през негатива и накрая — през микрокамерата). Агентът повдига или сваля стъклените пластинки с негатива дотогава, докато върху целофана не се фокусира изображението във възможния най-малък размер. После отбелязва мястото с кръстче, включва светлината и в продължение на 3 минути проявява изображението. След проявяването то изглежда като малка черна точка (микроточка), която агентът изрязва с бръснарско ножче. След това в края на пощенска картичка се прави 1,5-милиметров разрез, където с пинсета се пъха снимката. Разрезът се залепва с лепило от брашно и вода (другите видове лепила се „хващат“ от ултравиолетовите лъчи).