Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Официалните разкрития продължават, когато на 16 юли 1993 г. МИ–5 публикува книжката „Служба за сигурност“ (36 страници), в която са описани подробности около дейността на МИ–5, уставът и дори организационната схема. Разкрива се, че МИ–5 има персонал 2000 служители.
По това време се появяват и снимки на директорката госпожа Римингтън, която извежда Службата за сигурност от сянката на Студената война.
В „Служба за сигурност“ са изброени 5 функции на МИ–5: 1) контратероризъм („Ирландските организации в момента представляват основната терористична заплаха за Обединеното кралство“); 2) контрашпионаж („факт е, че старата заплаха [Съветският съюз и Варшавският договор] вече не съществува, но също така е факт, че шпионажът продължава да съществува“); 3) борба срещу подривна и диверсионна дейност („След разпадането на съветския комунизъм… [тези усилия] сега представляват по-малко от 5% от следователската работа на службата“); 4) охрана; 5) разузнаване и 6) архиви.
Усилията в областта на борбата срещу тероризма заемат около 70% от ресурсите на Службата за сигурност, като 26% се падат на международния тероризъм, а 44% — на ирландските и вътрешните проблеми. Очевидно при изпълняване на операции срещу тероризма МИ–5 работи в сътрудничество с МИ–6 и с военното разузнаване, включително с военновъздушните сили и специалните морски части.
Когато на 1 април 1996 г. Стивън Ландър поема длъжността генерален директор на МИ–5 от Римингтън, от него се очаква да наблегне още повече на антитероризма, особено след бомбените атентати на Ирландската републиканска армия (ИРА). Ландър — бивш директор на отдела за ирландския антитероризъм в МИ–5 — е известен с работата си точно в тази област.
1909–1940 — генерал-майор сър Върнън Кел.
1940–1946 — сър Дейвид Питри.
1946–1953 — сър Пърси Силитоу.
1953–1956 — сър Дик Уайт.
1956–1965 — сър Роджър Холис.
1965–1972 — сър Мартин Фърнивал Джоунс.
1972–1979 — сър Мартин Ханли.
1979–1981 — сър Хауърд Смит.
1981–1985 — сър Джон Джоунс.
1985–1988 — сър Антъни Даф.
1988–1991 — сър Патрик Уокър.
1991–1996 — Стела Римингтън, носителка на Ордена на Британската империя.
1996 — Стивън Ландър.
Организация на Службата за сигурност (МИ–5)
* МИ–6
МИ–6 е британската Секретна разузнавателна служба (СРС) — Secret Intelligence Service (SIS), която отговаря за външното разузнаване. Води началото си от БЮРОТО НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ, създадено през 1909 г. (вж. МИ–5).
С избухването на Първата световна война през август 1914 г. Външният отдел на бюрото става МИ–1(c) и отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА извън рамките на Британската империя. Международният отдел е част от военното министерство от 1916 до 1918 г., а след това минава под надзора на Министерството на външните работи. През 1921 г. СРС става Британска външноразузнавателна агенция под контрола на Министерството на външните работи. Капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ (известен като Си) е ръководител на Чуждестранния отдел/СРС/МИ–6 от 1909 до 1923 г. Той напуска този пост няколко месеца преди смъртта си.
Основният ОБЕКТ на АГЕНТИТЕ на Къминг по това време е Германия. Разузнавателният екип на Британския експедиционен корпус във Франция, който отговаря за ТАКТИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, се представя зле. Усилията на Къминг са насочени към по-високо равнище на събиране на разузнавателни сведения и постигане на по-голям успех. Той поставя местни директори на разузнаването на 3 фронта, които докладват в щабквартирата. Къминг се заема и с ПОЛИТИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ. След абдикацията на цар Николай II на 16 март 1917 г. вече се налага Великобритания да подкрепи усилията на Александър Керенски при формирането на ново правителство, което да задържи Русия във войната срещу Германия. За тази цел британското правителство му изпраща финансова подкрепа през създадена от Къминг служба в Ню Йорк. Куриерът, който обикновено пренася парите, е агентът на Къминг СЪМЪРСЕТ МОЪМ. Моъм е посредникът между министър-председателя Лойд Джордж и Керенски. Междувременно други британски разузнавачи — майор СТИВЪН АЛИ и неуморимият СИДНИ РАЙЛИ, работят в разкъсваната от революцията Русия.
Не е ясно кой и с каква точно задача е изпратил Райли. Преди това той е бил в Русия като представител на Къминг, когото нарича понякога дори с обич „онзи еднокрак мошеник“, като представител на германски корабостроителници и по собствено желание. Райли е упорит роялист. Той се среща с болшевишките лидери, а след това се опитва да постави началото на контрареволюция. Той несъмнено е въвлечен в опита за убийство на болшевишкия лидер В. И. Ленин, при който лидерът е тежко ранен.