Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Два месеца след началото на войната, на 4 ноември 1939 г., адмирал сър Хю Синклер умира в офиса си. Неговият наследник — полковник СТЮЪРТ МИНГИС, заема длъжността също в продължение на повече от цяло десетилетие. Мингис по-късно е повишен в чин генерал-майор. Той участва в по-голямата част от успешната британска разузнавателна дейност през войната, включително в криптоанализа УЛТРА. Постигнати са известни успехи в месеците, преди Великобритания да влезе във войната. Например полковникът от военновъздушните сили ФРЕДЕРИК УИНТЪРБОТЪМ изпълнява успешни мисии по събиране на разузнавателни сведения в Германия и дори се среща с Адолф Хитлер. Друг успех е въздушната фотография над Германия. Кралските военновъздушни сили нямат екип за РАЗУЗНАВАНЕ. От март 1939 г. МИ–6 и Франция финансират австралиеца СИДНИ КОТЪН, който извършва шпионски полети над Германия с търговски самолет с фотокамери.
Но има и провали. В ИНЦИДЕНТА КРАЙ ВЕНЛО на холандско-германската граница двама офицери от МИ–6 са отвлечени от германците през ноември 1939 г. Двамата офицери — капитан ПЕЙН БЕСТ и майор РИЧАРД СТИВЪНС, по-късно разкриват много от тайните на МИ–6, включително имената на британските агенти в Германия. Независимо от това безславно начало МИ–6 има значителни постижения през Втората световна война. Заедно с успеха на Ултра срещу германските комуникации (вж. ЕНИГМА; КРИПТОАНАЛИЗ) МИ–6 успява да предостави на съюзническите лидери подробни и полезни сведения за германските и италианските възможности и до голяма степен — за намеренията им.
Мингис работи добре съвместно с американските и другите британски разузнавателни агенции. Съществуват много проблеми, свързани предимно с американското УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ СЛУЖБИ и британската организация Специални изпълнителни операции (СИО), но, разбира се, на фона на общите постижения от войната те са незначителни. (Това личи от сътрудничеството между службите и присъдените отличия. Мингис е награден с американския орден Легион на честта.)
През Втората световна война МИ–6 се състои от 2 основни управления: У — за дейностите в щабквартирата; УР — за резидентурите в чужбина. Първото управление се дели на следните отдели:
I — Политически.
II — Военен.
III — Военноморски.
IV — Военновъздушни сили.
V — Контраразузнаване.
VI — Индустриален.
VII — Финансов.
VIII — Комуникации.
IX — Шифри.
X — Преса.
През лятото на 1944 г. е създаден нов отдел с обозначение IX (което вече съществува): Съветски шпионаж и подривни действия. Ръководител на новия отдел е ветеранът от отдел V (Контраразузнаване) ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ — един от най-успешните шпиони на Съветския съюз.
Студената война издига нови предизвикателства пред британското разузнаване и бившият съюзник Йосиф Сталин бързо се превръща в един от враговете. Съветското разузнаване има здрава опора в британските разузнавателни служби по време на войната, главно благодарение на ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ. Освен Ким Филби, който е сред бързо налагащите се кадри на МИ–6, а може би дори и един бъдещ генерален директор, сред шпионите са ДЖОН КЕЪРНКРОС, който работи в ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ и в МИ–6, и ДЖОРДЖ БЛЕЙК, който започва шпионска дейност в полза на руснаците след Корейската война. Близкото сътрудничество между МИ–5 и МИ–6 означава, че АНТЪНИ БЛЪНТ и други съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ в службите за сигурност са имали достъп до материали в МИ–6.
(Един от най-странните случаи е с ЧАРЛС ЕЛИС — офицер от МИ–6 през Втората световна война, който продава разузнавателна информация и на германците, и на руснаците. Шпионските му действия за руснаците вероятно са продължили и след войната.)
Благодарение на внедрените си агенти руските разузнавателни служби разкриват много от британските и американските разузнавателни операции. Провалите на съюзниците по време на Студената война определено се дължат на съветското проникване, на загубата на изпратени в Албания агенти, както и на факта, че руснаците са запознати с проекта за БЕРЛИНСКИЯ ТУНЕЛ. Десетки други британо-американски разузнавателни операции са разкрити.