Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Смята се, че Огородникова е „агент за контакти“, която набелязва потенциални обекти за вербуване — работа, извършвана от офицери на КГБ под прикритието на дипломати. От ФБР я наблюдават, тъй като не е обикновена руска емигрантка. Двамата със съпруга й Николай Огородников са емигрирали в Съединените щати от 1973 г. Другите съветски емигранти наричат двойката просъветски информатори, които работят за КГБ. Тя се хвали с връзките си в съветското консулство и за разлика от другите емигранти й е разрешено да пътува до Съветския съюз и обратно.
След първата среща, наблюдавана в Сан Франциско, тя и Милър осъществяват т.нар. от ФБР многобройни лични срещи. Двамата стават любовници. Светлана твърди, че се е опитала да се противопостави на сексуалните опити на Милър, но се е подчинила, тъй като „той ме плашеше“. Тя се представя на Милър като майор от КГБ и обещава 65 000 долара в злато и пари, а също и шлифер за 675 долара, ако той се съгласи да шпионира за КГБ. ФБР се съсредоточава над наблюдението и започва да гради доказателства в операция с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ Уипуърм.
Тя моли Милър да научи къде се намира майорът от КГБ СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО, който е станал изменник, и Виктор Беленко — съветски пилот, избягал с МиГ–25 през 1976 г. в Япония. И двамата са осъдени на смърт задочно и се предполага, че ще бъдат обект за ликвидиране. Милър не й предоставя тази информация.
През септември 1984 г. ФБР стеснява кръга. Милър докладва на началника си, че месеци наред работи сам, за да проникне в КГБ като ДВОЕН АГЕНТ. След това обяснява, че се е надявал да надхитри Светлана, а също и КГБ, като всички си помислят, че той наистина е изменник. „Исках да докажа на себе си и на всички от ФБР, че не съм нищожеството, за което всички ме вземат“, твърди той.
След бърз, но подробен разпит, продължил няколко дни, агентите на ФБР арестуват Милър. Когато претърсват апартамента му, те откриват секретни и поверителни документи. Огородникови също са арестувани. В жилището им са открити разузнавателни средства, като например ШИФРОБЛОКЧЕТА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА, пособия за ТАЙНОПИС и фотографски апарати за микроточки.
Светлана и Николай се признават за виновни. Светлана получава 18 години затвор, а Николай — 8. Тя се съгласява да свидетелства срещу Милър, който е обвинен в шпионаж и предаване на секретни документи. Защитниците на Милър приемат доказателствата на ФБР, като настояват, че той просто се е объркал, докато се е опитвал да доведе докрай своята доброволна мисия на внедрен от КГБ шпионин във ФБР. Съдът не може да се произнесе категорично за вината му и пренасрочва процеса за ноември 1985 г.
По време на втория процес 3 месеца по-късно Светлана дава показания като свидетелка на подсъдимия. Сега вече тя настоява, че Милър е невинен и че тя самата се е съгласила с предложената й от следствието сделка, за да избегне доживотната присъда. Този път Милър е признат за виновен в шпионаж по 6 точки и получава 2 доживотни присъди и глоба от 60 000 долара.
Минаре
Строго секретна операция на АНС за прехващане на съобщения от чужденци до чужди или американски граждани в Съединените щати, заподозрени в участие в граждански безредици, главно срещу Виетнамската война. Приетият на 1 юли 1969 г. правилник на Минаре — самият той СТРОГО СЕКРЕТЕН — включва наблюдение на „комуникациите, които се отнасят до лица или организации, свързани с гражданските безредици, антивоенните движения и дезертьорите от армията…“.
Вж. ВЪТРЕШНО РАЗУЗНАВАНЕ; ШАМРОК.
Минг
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ, използвано от британското Управление за специални операции (УСО), за германците и Германия.
Мингис, Стюърт (1890–1968)
Директор на МИ–6 — британската Секретна разузнавателна служба (Secret Intelligence Service) — от 1939 до 1953 г. Мингис отговаря за разузнаването по време на Втората световна война и в началния период от Студената война, както и за операциите в ПАРК БЛЕЧЛИ.
Мингис учи в Итън, а по-късно служи за кратко като офицер в Гренадирския гвардейски полк, а от 1910 до 1939 г. — в Лейбгвардейския конен полк. През Първата световна война участва в бойните действия във Франция и получава отличие за храброст от краля. Като полковник е заместник на сър ХЮ СИНКЛЕР (ръководител на МИ–6 от 1923 до смъртта си през 1939 г.), а след това е назначен за директор на МИ–6. Работата му е изключително трудна през войната, докато работи за министър-председателя Уинстън Чърчил, който проявява неутолим интерес към разузнавателните и тайните операции.