Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Отговорността за някои от провалите (и затрудненията) в разузнаването пада върху МИ–6. През 1956 г. например МИ–6 изпраща вече позастарелия и не толкова подвижен бивш военноморски водолаз ЛАЙЪНЪЛ КРАБ на тайна мисия в пристанището Портсмут, за да прегледа подводната част от корпуса на съветския кораб Орджоникидзе, с който са пристигнали във Великобритания съветските лидери Никита Хрушчов и Н. А. Булганин. По-късно в пристанището е намерено обезглавено тяло, за което се предполага, че е на Краб.
МИ–6 има някои значителни постижения. Офицерът от съветското разузнаване ОЛЕГ ПЕНКОВСКИ първо се свързва с ЦРУ в желанието си да разкрие военните тайни на съветските въоръжени сили. Пренебрегнат от американците, той се обръща към британския бизнесмен ГРЕВИЛ УИН, който прехвърля случая на МИ–6. Въпреки че британците се налага да „споделят“ Пенковски с ЦРУ, в началото на 60-те години съветската военна политика и оръжейни системи са напълно разкрити пред британските и американските политически и военни лидери.
МИ–6 има и други успехи, въпреки че малко от тях са толкова съществени, както краткотрайният успех с Пенковски. За разлика от МИ–5 под ръководството на СТЕЛА РИМИНГТЪН Секретната разузнавателна служба все още не се е разкрила пред обществеността. Вероятността да стори това е много малка независимо от това, че Студената война е приключила. МИ–6 все още изпраща агенти, които изпълняват опасни мисии в чужбина.
1909–1923 — капитан сър Мансфийлд Къминг.
1923–1939 — адмирал сър Хю Синклер.
1939–1952 — генерал-майор сър Стюърт Мингис.
1953–1956 — сър Джон Синклер.
1956–1968 — сър ДИК УАЙТ.
1968–1973 — сър Джон Рени.
1973–1978 — сър Морис Олдфийлд.
1979–1982 — сър Артър Франкс.
1982–1985 — сър Колин Фигърс.
1985–1989 — сър Кристофър Къруин.
1989–1994 — сър Колин Маккол.
1994 — Дейвид Спединг.
За отбелязване е, че неуморимият Дик Уайт — ветеран от МИ–5 от Втората световна война — е единственият, който е бил директор и на МИ–5, и на МИ–6, служейки общо 15 години като ръководител на разузнавателни служби.
Мидас
Първият американски предупредителен СПЪТНИК за засичане на далекообхватни балистични ракети. Създаден е през 50-те години, преди руснаците да пуснат в орбита първия си спътник през 1957 г. Проектът е наречен МИДАС (съкращение от Missile Alarm Defense System — Ракетна алармено-защитна система). Това е един от ранните спътникови опити, предложени от американските военновъздушни сили. (Вж. САМОС.)
МИДАС е оборудван с прибори, улавящи инфрачервени излъчвания. Осем спътника, равномерно разположени в 2 орбитални кръга, трябва да осигуряват достатъчно покритие на площадките за ракетно изстрелване в Съветския съюз. Те са предназначени да поддържат непрекъснато НАБЛЮДЕНИЕ на тези обекти.
Първият опитен МИДАС е изстрелян на 26 февруари 1960 г. от Кейп Канаверал, Флорида. Първоначално изстрелването протича добре, но когато спътникът Аджена А се отделя от ракетата носител Атлас D, следва експлозия. Вторият МИДАС е изстрелян на 24 май 1960 г. и там всичко минава почти безпроблемно. Сензорният пакет Аджена А — с 1370 кг инфрачервен сензор и оборудване за база данни — влиза в орбита 467–515 км над Земята. Въпреки че е снабдена с акумулатори за 28-дневен полет, базата данни отказва да работи след 16 обиколки.
Следват нови опити. Възникват и проблеми. Степента на фалшива тревога е твърде висока, а достоверността — прекалено ниска. През 1961 г. програмата МИДАС е променена от равнище разработка на равнище тестова програма и получава наименованието Програма 461. Програмата изглежда обречена, но ето че на 9 април 1962 г. — една година преди планирания срок — МИДАС е изстрелян в Космоса.
МИДАС е изведен в орбита при височина 2798–3363 км. Оборудването функционира 6 седмици и през това време успешно улавя изстрелването на 9 американски балистични ракети. Въпреки че следват нови провали, спътникът, изстрелян на 9 април, демонстрира правилността на замисъла, особено когато засича ракетите с твърдо гориво Минитмън и Поларис, чието инфрачервено излъчване при изстрелване е далеч по-слабо, отколкото на ракетите с течно гориво.
Независимо от успехите през ноември 1963 г. разработването на МИДАС е спряно поради необходимостта да се засичат ракети, изстрелвани от подводници, както и по-малки балистични ракети със среден радиус на действие. През юни 1966 г. започват изпитанията на модифицираните спътници и отново възникват проблеми. В края на годината програмата продължение на МИДАС е прекратена.