Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Тъжно. Щеше да е хубаво оттеглянето ми да е като в опера — с пищен вагнеров финал, под странно небе, в бой с достоен противник, — а не да се размотавам сред мъглива пустош.
Минах покрай позната на вид купчина камъни. Дали пък не се движех в кръг? Често срещано явление при пълно загубване на ориентация. Ослушах се за гръмотевиците, за да определя отново посоката. Като че ли напук, цареше пълна тишина. Отидох до купчината камъни, седнах на земята и облегнах гърба си на тях. Нямаше смисъл просто да блуждая. Щях да изчакам упътването на гръмотевиците. Измъкнах Фигурите си, докато седях. Татко ми бе казал, че за известно време те няма да функционират, но и без това нямах какво друго да правя.
Разгледах всички Фигури, една по една, като се опитвах да достигна всеки, с изключение на Бранд и Кейн. Нищо. Татко се оказа прав. Картите бяха престанали да излъчват познатия хлад. Разбърках цялото тесте и се заех да си гледам, там, на пясъка. Получи се нещо невъзможно за разчитане и пак прибрах картите. Облегнах се назад и ми се прииска да си бях оставил малко вода. После дълго се вслушвах за бурята. Долових няколко пъти ехо, но то не идваше от определена посока. Фигурите ме накараха да се замисля за семейството ми. Те бяха някъде напред — където и да се намираше това, — и ме очакваха. Какво ли очакваха? Аз пренасях Рубина. С каква цел? Първоначално приемах, че неговите сили може да са необходими в конфликта. Ако беше така, ако аз бях единственият, който можеше да ги приложи, то нашето положение беше окаяно. Тогава си помислих за Амбър и ме разтърсиха разкаяние и ужас. Амбър не бива да загине, никога. Трябва да има някакъв начин да отблъсна Хаоса…
Захвърлих малкото камъче, с което си играех. Май току-що бях почерпил сили от Рубина. Но докато тялото ми се наливаше с енергия, съзнанието ми оставаше замъглено. Имах нужда от сън, от истински здрав сън. Това място може би щеше да ми се види много по-обикновено, ако съм отпочинал.
Колко ли далеч се намирах от крайната си цел? Дали тя беше отвъд следващия планински хребет или на огромно разстояние по-нататък? И какви бяха шансовете ми да не бъда настигнат от бурята, независимо колко път ми оставаше? Ами останалите? Ако битката вече е приключила и ние сме загубили? Представях си как пристигам твърде късно, за да изпълня само ролята на гробар… Кости и монолози, Хаос…
И къде беше този проклет черен път сега, когато най-после можех да имам някаква полза от него? Ако успеех да го открия, щях да следвам посоката му. Имах чувството, че се намира някъде от лявата ми страна…
Съсредоточих вниманието си натам, разделих мъглата, пометох я встрани… Нищо…
Някаква форма? Нещо се движи?
Беше животно, може би голямо куче, което се премести така, че да остане в мъглата. Дали не се промъкваше към мен?
Рубина запулсира още по-силно, когато разчистих нови пространства от мъглата. Животното потръпна, щом се озова изложено на погледа ми, после тръгна право към мен.
VIII
Изправих се, когато приближи. Тогава видях, че е чакал, едър екземпляр, вперил очи в моите.
— Подранил си малко — заговорих аз. — Само си почивах.
Той се изкикоти.
— Дойдох просто да огледам един принц на Амбър — каза животното. — Всичко останало би било извънредна придобивка.
И пак се разсмя. Аз направих същото.
— Пирувай тогава с очи. Направиш ли някакъв друг опит, ще установиш, че съм си починал добре.
— Няма, няма — съгласи се чакалът. — Аз съм почитател на двора на Амбър. Както и на Хаоса. Кралската кръв ме привлича, принце на Хаоса. И конфликтите.
— Ти ми приписваш необичайна титла. Моята връзка с Царството на хаоса е въпрос само на генеалогия.
— Мисля си за образите на Амбър, които минават през сенките на Хаоса. Мисля си за вълните Хаос, които се разливат върху образите на Амбър. И все пак в центъра на реда, олицетворяван от Амбър, действа най-хаотичното семейство, докато в кралския двор на Хаоса цари мир и спокойствие. Ала между вас има и връзки, не само конфликти.
— Точно в този момент не ме вълнуват търсенето на парадокси и игричките с терминологията. Опитвам се само да стигна до Царството на хаоса. Ти знаеш ли пътя?