Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През по-голямата част от Втората световна война сър ДЕЙВИД ПИТРИ е ръководител на МИ–5. Той заема този пост от ноември 1940 до 1946 г. Сядайки в креслото на началник на британската Служба за сигурност, Питри едновременно получава 3 воински звания в армейския разузнавателен корпус: лейтенант, майор и като добавка длъжност на полковник.
В годините на войната МИ–5 работи изключително успешно. Във Великобритания са заловени и екзекутирани 16 германски шпиони. Двама испанци също са екзекутирани като шпиони в Гибралтар. Много други германски агенти са ПРЕВЕРБУВАНИ или принудени да участват в добре замислената британска система за измама, която успява да убеди германските разузнавателни служби и самия Адолф Хитлер, че могат да разчитат на широка и ефективна шпионска МРЕЖА във Великобритания. (Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.)
Само за един човек е известно, че е шпионирал във Великобритания по време на войната, без да бъде заловен и превербуван. Това е ЯН ВИЛХЕЛМ ТЕР БРАК. Още двама твърдят, че са били спуснати във Великобритания по време на войната и успешно са се завърнали в Германия, без да бъдат забелязани, но разказите им не са особено правдоподобни.
По време на войната МИ–5 се състои от следните 5 основни отдела:
А — Администрация.
Б — Контрашпионаж.
В — Сигурност.
Г — Военни свръзки.
Д — Чужденци.
Е — Чуждестранен контрол.
Успехите на МИ–5 от Втората световна война не се повтарят по време на продължителната Студена война. Има няколко изключително успешни операции на МИ–5, насочени срещу руското, френското и египетското посолство в Лондон (вж. ИНГАЛФ). В резултат много съветски агенти, работили във Великобритания, са заловени — повечето са кадри на МИ–5.
По време на Втората световна война и след нея в британските правителствени структури има няколко съветски ВНЕДРЕНИ АГЕНТИ — повечето млади мъже, вербувани в университета в Кеймбридж (вж. ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ). След време те заемат ръководни постове в Министерството на външните работи и в МИ–6.
Бягството на ДОНАЛД МАКЛИЙН от Великобритания през 1949 г. и на ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ от Бейрут през 1963 г. в Съветския съюз, докато са под активното разследване от МИ–5, води до разочарование от агенцията. И наистина имало е тревога — и дори доказателства, — че и в МИ–5 са проникнали съветски внедрени шпиони.
През 1963 г. се разкрива, че АНТЪНИ БЛЪНТ, служил в МИ–5 по време на войната, е съветски внедрен агент. Има и още заподозрени. Комисия с КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ КОМИСИЯ ФЛУЪНСИ, съставена от кадри на МИ–5 и МИ–6, задълбочено разследва обвиненията и стига до заключението, че има данни за почти непрекъснато съветско проникване в МИ–5 още от 1942 г., което е продължило най-малко до 1962 г. Набелязаните от комисията заподозрени като съветски шпиони в МИ–5 са Майкъл Ханли — директор на направление в МИ–5 по това време, и РОДЖЪР ХОЛИС — генерален директор на МИ–5. Ханли става генерален директор по-късно!
Ханли и Холис са разпитани съвсем приятелски и въпреки че резултатите не са убедителни, досиетата и на двамата са затворени. (През 1981 г. министър-председателката Маргарет Тачър казва пред Камарата на общините, че след преразглеждане се е стигнало до заключението, че Холис не е шпионин.)
Наследниците на Холис, особено МАРТИН ФЪРНИВАЛ ДЖОУНС, се сблъскват със значително предизвикателство в агенцията, включително с понижения дух на служителите. Фърнивал Джоунс и директорите след него са особено загрижени за създаването на близки, открити взаимоотношения със Съединените щати, с ФБР и ЦРУ, чиито лидери разглеждат проникването в британското разузнаване и в Министерството на външните работи, а също и в американския проект за атомната бомба, като значителни провали от страна на британските служби. Независимо от подозренията, че е съветски шпионин, Майкъл Ханли наследява Фърнивал Джоунс през 1972 г. и предизвиква още по-голям ужас в американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, която се чувства „предадена“ от британските провали в разкриването на британските членове на МРЕЖАТА АТОМНИ ШПИОНИ и на Петорката от Кеймбридж.
Две десетилетия по-късно, през декември 1991 г., британската общественост е изумена, а някои от старите кадри — шокирани, когато една сутрин разтварят вестниците и прочитат, че за директор на МИ–5 е назначена 56-годишна майка на 2 деца. Госпожа СТЕЛА РИМИНГТЪН е първата жена, поставена начело на толкова значима агенция, както и първият ръководител на МИ–5, официално оповестен в пресата. В официалното изявление за назначаването й се казва: „… не е предоставен нито снимков материал, нито интервю във връзка с назначението.“ (През 1993 г. за пръв път официално „разкрит“ е ръководителят на МИ–6 сър Колин Маккол.)