Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
МИ–19 — Обединена служба и център за подробни разпити.
МИ(L) — Връзка със службите на съюзническото разузнаване.
Не всички от изброените служби са съществували по едно и също време.
* МИ–5
Британската Служба за сигурност (British Security Service) отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА в Обединеното кралство.
Според историка ФРАНСИС ХИНСЛИ, както отбелязва в книгата „Британското разузнаване през Втората световна война“ („British Intelligence in the Second World War“, 1990), през март 1909 г. „в отговор на нарастващата обществена загриженост от будещите страх шпионски разкази и потресаващи романи за нашествия…“ е създаден подкомитет към Комитета за имперска сигурност, който да преценява характера и степента на разпространение на чуждестранните шпионски действия във Великобритания и да се опита да им се противопостави. Докладът, издаден през юли 1909 г., без съмнение открива, че „в страната съществува широка германска шпионска мрежа…“ и че „липсва организация, която да определи какви са целите и намеренията й“.
В отговор на този доклад на 1 октомври 1909 г. е създадено Бюро на тайните служби — официалното название е Имперска служба за разузнаване и сигурност, — чиято задача е да служи като посредник между военното министерство, Адмиралтейството и британските шпиони и АГЕНТИ в чужбина, както и на британското правителство в областта на контрашпионажа. Бюрото е разделено на Вътрешен и Външен отдел.
Въпреки че Бюрото на тайните служби е отделно от държавните организации, административно то остава под командването на МО–5 (специалния клон за военни операции, който отговаря и за въпроси, свързани с чужденците) на военното министерство. Отначало бюрото се състои от Военноморски отдел под ръководството на капитан МАНСФИЙЛД КЪМИНГ и Военен отдел под ръководството на капитан ВЪРНЪН КЕЛ (псевдоним Кели). Последвалите реорганизации задължават Къминг, скоро известен само като Си, да събира разузнавателна информация, докато Кел, който използва съкращението Кей, отговаря за залавянето на шпиони.
Бюрото е доста ангажирано в събирането на разузнавателни сведения за германските военни и военноморски планове. Дванадесет шпиони са арестувани във Великобритания преди избухването на Първата световна война. По-късно се появяват доказателствата за шпионска МРЕЖА във Великобритания, която е трябвало да бъде задействана, щом войната започне.
При избухването на Първата световна война през август 1914 г. Вътрешният отдел е поставен директно под командването на военното министерство (на отдел МО–5), а името се променя на МИ–5, когато се създава новото управление ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ. Външният отдел става МИ–1(c) и отговаря за КОНТРАШПИОНАЖА извън пределите на Британската империя, а също и за събирането на разузнавателна информация в чужбина.
И отново, в началото на войната, работата и на двете подразделения се увеличава. В първите дни британците арестуват 21 заподозрени шпиони (един успява да избяга). Други 35 са заловени по време на войната. Към 1916 г. вероятно във Великобритания вече не е имало повече шпиони, останали на свобода. Към края на Първата световна война Външният отдел е прикрепен към Министерството на външните работи и става известен като Секретна разузнавателна служба (СРС) — накратко МИ–6. Къминг остава неин директор до 1923 г. Вътрешният отдел, който се занимава с проблемите на вътрешната сигурност, е наречен МИ–5. Кел запазва поста директор на МИ–5 до 1940 г. (Той използва инициала си Кей, въпреки че директорите след него не го възприемат за разлика от директорите на МИ–6, които възприемат името Си и за себе си.)
В периода между двете световни войни периодично се полагат усилия за преструктуриране на британските разузнавателни служби, особено по въпроса за взаимодействието на МИ–5 и МИ–6. Но по времето, когато Германия все още не е заплаха, съществува заплахата от износ на революция от болшевиките в Съветска Русия. Важен момент в МИ–5 за разкриването на „болшевишки“ заговори е май 1927 г. Организирана е масирана проверка от МИ–5 и полицията срещу съветската дейност във Великобритания (вж. АФЕРА АРКОС; МАКАРТНИ, УИЛФРИД). Наистина независимо от настъпването на фашисткото движение във Великобритания, особено на ръководеното от облечения в черни ризи лидер сър Осуалд Мозли, който привлича около себе си тълпите, службите за сигурност и полицията смятат, че комунистите са много по-голяма заплаха за британското общество.
Въпреки това в края на 30-те години вече е очевидно, че Германия отново представлява заплаха за Великобритания, и страхът от потенциален германски шпионаж се възражда. Този страх нараства, когато във Великобритания започват да прииждат десетки хиляди бежанци от Хитлеровия терор.