Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Владимир радостно подскочи, простря ръце към свещеника и весело му каза:
— Ще дойда, но и Фазан трябва да дойде с нас.
Свещеникът сложи завещанието в джоба си и след това повика кучето, което не се помръдна от мястото си. То скочи над господаря си и почна жално да вие.
— Тогава остави да пазиш господаря си, докато се върна аз.
След това той излезе от колибата и заедно с детето се отправи към селото. През целия път те чуваха жалното виене на Фазан над трупа на господаря му.
LXXXIII. КРАСНОЯРСКИЯТ АНГЕЛ
Царският изповедник, който съобщи за бягството на Елисавета, остана в Красноярск доста дълго, като предприе ревизия на актовете и книжата! Там се виждаха грозните престъпления на покойния капитан Николин. Те съобщиха в Петербург на императора за тия престъпления. Имаше злоупотреби с доста крупни суми, които чувствително ощетяваха държавната хазна.
Изповедникът му даде обещание, че ще открие всичко това на Марушка.
Той се отправи сърдит към ареста, където беше затворена Марушка.
Като видя дошлия, Марушка скочи като ужилена от нещо.
— Знаех, че ще ме освободиш — каза тя след това. — А задето ме затворихте и ме държахте толкова дълго в тъмницата като вдовица на капитан Николин, ще ви докажа, че мога да се оплача на нужното място.
Изповедникът равнодушно се смееше, като скръсти ръцете си на гърдите. После извади една книга и каза.
— Не се нервирай така, аз не дойдох да те освободя, а да ти прочета присъдата за лошите ти дела.
— Ще ми прочетете присъдата? Ще ми позволите ли да попитам как ще ме накажете?
— Фактите доказват, че ти си помагала и си била съучастница на капитан Николин в кражба на държавни пари, дори ти си била причина за това. Друго: ти си измъчвала затворниците и най-после си се заканвала на императора, затова те осъждам на работа в рудниците до живот.
— Аз да отида в рудниците? Мислите ли това за възможно?
— Така ще е. Това е наказанието ти за кражба на държавни пари и за злоупотреба с властта. Ти ще работиш отсега най-тежката работа, и то с най-лошите престъпници, понеже и ти си от съмнителните.
Марушка поиска да приложи стария си занаят, подскочи и се хвърли върху изповедника, като искаше да го улови за шията. За щастие той бе взел със себе си един слуга, който я отблъсна силно. Марушка падна на пода. Изповедникът се разпореди скоро с нея: тя бе вързана и оставена гладна през целия ден.
В озлоблението си тя непрестанно викаше за помощ капитан Николин. Привечер дойдоха при нея няколко слуги, които отрязаха косата й, облякоха я в затворническо облекло и след четвърт час бе вече в рудника.
Изповедникът, преди да отпътува, реши още веднъж да я нагледа и да обърне внимание на казаците да бъдат добри към нея. Но казаците я мразеха и знаеха как да се отнасят с нея.
След четири седмици в един хубав ден Красноярск беше разкошно украсен с разноцветни килими, спуснати от прозорците, а улиците бяха покрити с цветя. Аромат се носеше из въздуха. Всичко бе чудно за гледане! Навсякъде се виждаха весели и засмени лица. Самите затворници се бяха развеселили. Те не знаеха защо бяха всичките тези приготовления и очаквания, но като да предчувствуваха, че нещо ново ще настъпи, което ще облекчи тяхната участ.
Старият Волков днес бе тръгнал по същия път, по тайния проход, за да отиде при Кнудзон, който след смъртта на капитан Николин и пристигането на изповедника се бе върнал обратно в рудника.
Брат Евстатий реши да отнеме малко от свободата на генерала, въпреки че императорът му бе заповядал да облекчи съдбата му, тъй като имаше да разчиства някои малки сметки с него.
Старият Волков се доближи тихо до генерала тъкмо когато последният се канеше да подрови един голям пласт земя.
— Кнудзон, нося ти добри известия, надявай се!
— Да се надявам? На какво може да се надява един сибирски заточеник?
— Да види слънцето още веднъж, преди да умре.
— Да, това е всичко, на което може да се надява. Не се отчайвай. Сега дохождат други времена в Красноярск — каза Волков.
— Как? Да не би императорът да е умрял, та неговият наследник да ни помилва?
— Не, това не. Да благодарим на Бога: императорът е жив и здрав, обаче има друго нещо. На мястото на стария управител ще дойде друг — човек честен и добър войник. Не знам дали знаеш името му. Чувал ли си някога за някой си поручик Данишев?
Кнудзон се замисли.
— Данишев? Името ми е познато, но не мога да си спомня къде съм се запознал с него. Но почакай, сега си спомням — каза Кнудзон доволен. — Това е името на човека, за когото се говори в целия Петербург. Наричат го Дон Жуан, но инак е честен човек и добър другар.