Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Отначало тя не вярваше, понеже се признаваше в себе си за виновна, но като видя Андрей Ягодкин, разбра, че е действителност.
— Виждаш ли, мило дете, че аз сторих онова, което много малко хора ще могат да направят. Аз ти отворих вратата на затвора — каза й Андрей Ягодкин, когато се качиха на тройката. — Трябва сега да избягаме и да потърсим място, където временно да се подслоним.
Въпреки че се радваше на освобождението от затвора, тя както никога почувствува страх от този мистериозен човек, от когото се отвращаваше.
— Сега, мила моя, имаш явни доказателства, че аз се ожених за теб от любов, а не от лични интереси.
Франциска се наместваше в тройката с цел да избегне отговора.
— Засега средствата ни са малко оскъдни, но въпреки това аз имам достатъчно пари да отворим друга търговска къща. Най-добре ще е, мила, да отидем в Париж, където средството да се обогатим ще бъде твоята красота.
— Моята красота! Какво искаш да кажеш с това? — попита Франциска.
— Много просто, ще влезем в богато семейство, край тебе ще почнат да се завъртат богати мъже, които ти ще водиш за носа.
В тази минута файтонът спря пред гарата и те влязоха в коридора. Тя търсеше начин да се освободи по пътя от комедианта. Реши, че най-разумно е да бъде откровена.
— Слушай, ти ще заминеш за Париж, а аз ще остана тук, в Петербург — каза му тя.
— Това е невъзможно — отвърна Ягодкин. — И ти ще дойдеш е мене. Ако не се покориш, ще приложа друго средство.
— Знам какво мислиш — каза му Франциска, като се изсмя иронично. — Много се мамиш, ако мислиш да ме уплашиш с това; аз разпространявах само банкнотите, които ти правеше.
В същото време удари вторият звънец, който даваше знак, че влакът тръгва.
— Бързай, защото тренът тръгва, а ето че и полицията обикаля — каза Франциска.
Ягодкин видя, че не остана време да обмисля.
— Добре — каза той, — аз съм твой неприятел и когато и да е, ще си отмъстя. Засега довиждане!
После той се качи в едно първокласно купе. Франциска остана да го гледа, докато тренът потегли.
„Слава Богу! — каза си тя, когато влакът потегли. — Сега съм свободна, свободна като птичка във въздуха, отсега ще умея да използвам свободата си. Без дом, без пари. Но за красивата и млада жена всяка врата е отворена. Много лекомислени мъже има на света!…“
Съдбата като че й помагаше. В коридора тя видя един грозен, но с богата външност човек: Абрахам Марголински. Не снемаше погледа си от Франциска. Красотата на тази жена го плени. Той се приближи и я запита учтиво:
— Госпожата навярно е чужденка?
— Да, вярно — отговори Франциска, — чужденка и при това беззащитна.
— Как? Сама да дойдете в чужда страна?
— Злата съдба ме накара да сторя това. Аз съм жена на един пожарен командир, който умря неотдавна, и останах сама да изкарвам прехраната си. Най-лошото е, че нямам тука познати хора, където отначало да мога да отида.
Марголински се изправи, предложи ръка и й каза:
— Желаете ли да ми бъдете днес гостенка?
— Как да приема поканата ви, когато не се познаваме? А може би вие сте женен?
— Не се колебайте — каза Марголински, — за ваше успокоение ще ви кажа, че съм женен.
Франциска нямаше защо да мисли повече: тя прие поканата му и след четвърт час бяха в една стая, където Марголински я заведе. Като се разделиха, той й каза, че утре ще поговорят за бъдещето й.
Като затвори внимателно вратата, тя легна да спи. Видя в съня си един млад момък, който й туряше златна корона на главата. Хората падаха на колене пред нея и се забравяха. Изведнъж видението изчезна; едно младо момиче идва и стъпква с крака короната. Това момиче бе Клариса. Франциска извика и се събуди. Това бе само сън! Тя бе на сигурно място в къщата на Абрахам, затова си легна пак.
Студена пот я обля, когато си спомни за съня, и не можа да заспи до сутринта.
LXXXI. БЯГСТВОТО
— Хванете лудия!
Този вик се чуваше един неделен ден през лятото от децата на една от главните улици в Москва.
— Дръжте лудия! — извикаха няколко души и се завтекоха към него. След това те се загледаха в една мъжка фигура, която седеше на прозореца на първия етаж на гостилницата „Полски граф“. Той се беше хванал за едно от железата на прозореца, а краката му висяха навън. Косата му беше разчорлена и той беше гол.
Пред гостилницата се трупаха все повече и повече хора.
— Ще падне — извикаха няколко души. — Трябва да се повика полицията и да му се помогне.
Десетина души изтичаха до първия етаж, счупиха вратата и взеха лудия от прозореца, но той упорствуваше.
— Трябва да го вържем, може да рани някого от нас.