Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Сигурно той ще е. Новият управител е наистина млад, но причината за неговото бързо повишение е, че е изгубил краката си в атентата против императора. Всички офицери, който били дежурни през този ден, са загинали, само Данишев се е спасил и затова се говори, че императорът го е назначил за управител на Красноярск.
— Дявол да го вземе, трябваше да го възнагради по-добре.
— Всички говорят за Данишев добри неща. Но знаеш ли, че той не е поручик, а подполковник? Говори се, че ще дойде с младата си жена.
— С младата си жена? — повтори Кнудзон. — Да не би тя да е…
— От нея можем да очакваме само добри дела — каза Волков. — Трябва вече да си вървя, защото ме чака много работа.
Волков каза „Лека нощ“ на генерала и си отиде.
На следния ден старият Волков бе с другите до триумфалната арка, като чакаше новия управител и младата му жена.
Не след дълго влезе в Красноярск и колата, накичена с много цветя. В колата от едната страна беше подполковник Данишев, а от другата — жена му Лидия — дъщеря на аптекаря Яники.
Из въздуха се носеше непрекъснато „ура“… и летяха високо шапките в знак на приветствие. Данишев поздравяваше натрупаното множество по военному, а Лидия не преставаше да се кланя.
Младоженците влязоха в един добре окичен павилион близо до затвора. Стаите бяха разкошно мебелирани.
Като си починаха малко от дългия път, Лидия и Данишев седнаха един срещу друг и си приказваха за пътуването.
— Не съжаляваш ли, Лидия, че дойде с мене?
— Аз да съжалявам? — отвърна Лидия. — Струва ми се, че при тебе съм най-щастлива и много се радвам да мога с тебе да споделям скръб и радост. Не се съмнявам, че ще ни липсва тука нещо.
— Така ти се струва. Ще видиш утре, когато отидем в рудниците, толкова изтезания и мъки, които затворниците търпеливо понасят. Аз съм решил да помогна на тези нещастници и да облекча, колкото мога, злата им участ.
— Моля те и мене да вземеш утре.
— Добре, аз ще те взема, но ти ще видиш картини, които ще нарушат спокойствието на чувствителното ти сърце.
На следния ден той повика директора на затвора и му каза, че желае да посети рудниците с жена си и със стария Волков, за когото му бе говорено още в Петербург, че бил запознат с тайните на рудниците. Директорът се показа много услужлив, обаче не можа да скрие изненадата си от подобно желание.
„Нека да видим каква ще излезе работата — си помисли той, — като е избрал Волков да го придружава.“
Той повика веднага Волков.
— Вие ли сте Волков?
— Да, ваше благородие, аз съм ковач.
— Свободен ли си или заточеник?
— Заточеник, и то за през целия живот.
— Защо сте осъден?
— Защото убих един човек. Убих един негодяй и бях в правото си.
— Стига толкова — каза Данишев. — Не бе необходимо да ви питам, вие и без туй сте добре препоръчан. Дайте си ръцете, Волков.
Волков подаде и двете си ръце.
— Ще ви кажа сега, че човекът, който ви така препоръча, е Негово величество царят.
— Нима Негово величество? — учуди се Волков.
— Да, той говори много добре за вас и ми заповяда да ви освободя от изгнание. И така, Волков, вие сте свободен.
— Свободен? След толкова години?
— Негово величество много съжалява, че не ви е освободил по-рано.
— Чини ми се, че свободата е доста закъсняла — каза шеговито Волков, — понеже не ще мине дълго и аз ще бъда повикан там горе, където ще имам много време за покаяние.
— Никак не, аз мисля, че вие можете да бъдете много полезен на държавата и ще ви кажа откровено, че не допускам, че вие ще напуснете Красноярск, а ще останете тука и ще ми помогнете в някои работи, накъсо казано — ще ми бъдете приятел.
— Как да ви благодаря за това, управителю?
— Негово величество мисли, че по-добър съветник от вас не ще намеря и затова ви препоръча.
— Аз ще се потрудя — каза трогнат Волков, — дано оправдая мнението на императора. Въпреки че съм свободен, аз ще си остана при вас същият стар ковач.
— А сега е време да тръгнем, Данишев, за рудниците, но преди да отидем, нека посетим държавните затвори. Вие, господине — каза той на чиновника, — можете да си отидете по работата си?
Чиновникът се поклони и излезе.
Данишев заведе Волков в стаята си, където го представи на жена си.
Лидия подаде ръка на Волков в знак на вечно приятелство.
След малко и тримата бяха в държавния затвор. Волков развеждаше Данишев навсякъде, защото знаеше всяко ъгълче на затвора. Заведе го в кухнята и му показа съдовете за готвене на затворниците. После го заведе в стаята на Елисавета и му разказа цялата история на бедната жена.