Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Как? Нима е възможно храбрите и благородни киргизи, за които Мортиго ми разправи, да не са верни?
— Страхувам се, че Мортиго се е мамил в мнението си за тях, понеже преди малко чух, че кроят план, който ме е страх да ти кажа.
— По-добре е да го знам, тъй че в случай на нужда и двамата да се браним.
— Чух ги, че искат да те хвърлят в някоя пропаст в Алтайските планини.
Елисавета пребледня, но си даде вид, че не се плаши.
— Не се уповавайте, господарке, на силите си, нашите сили са безполезни и ние ще бъдем загубени. Какво мога да направя аз, когато отсекат краката на коня, който ти яздиш, и го хвърлят в пропастта? Всичко, което мога да направя, е да се боря до смърт с тях. Аз съм сигурен, че те ще ме победят и когато си отидат, ще кажат, че съм избягал с тебе в Русия.
— Мислиш ли, че тези хора са толкова подли, та ще си послужат с такива низки средства?
— Шаури е забъркана тук, тя ги подучва на това.
— И аз така мисля — каза Елисавета.
Когато дойдоха до най-високите върхове на Алтайските планини, изведнъж пред тях застана старата Шаури. В миг Абас извади ножа си.
— Как се намери тука, зла жено? Защо дойде след нас? — каза сърдито Абас. — Мислиш ли, че не зная подлото ти намерение? Не ще тържествуваш, проклетнице! Този нож ще бъде наградата ти.
Като каза това, Абас се втурна с кинжала си към нея и безмалко щеше да я прободе, ако лукавата жена не се бе отдръпнала настрана.
На свирването на Шаури четирима борци застанаха пред Абас и Елисавета.
— Нима ти се вижда чудно, жено — запита Шаури, като погледна строго Елисавета, — че се отърва така лесно от ноктите ми?
— Какво искате, хора? — каза Абас, като погледна презрително останалите. — Ако казва истината тази жена, нима между храбрите борци има лукави убийци?! Нима искате да предадете жената, която предводителят Мортиго ви предаде?
— Шаури ни каза, че ако тази жена остане жива, то нашият бог Астрод ще ни отмъсти.
— Шаури ви е измамила, храбри борци, и аз ви съветвам да не цапате ръцете си с толкова подло дело. Нека зачитаме заповедите на вожда ни и тогава Бог ще ни помогне. Да не би да се мамя, че сте се заклели да я закриляте!
— Ние наистина се заклехме — каза един от тях — да я пазим, обаче ако някоя опасност се случи на пътя, ние не отговаряме.
— Ти говориш двусмислено — каза сърдито Абас. — Само през моя труп можеш да се докоснеш до тази жена.
— Щом е така, и тебе ще те убием, Абас — извикаха всички в купом и извадиха ножовете си. Абас също извади своя и се втурна към киргизите.
Един от тях стана жертва на неговата храброст. Абас прободе неприятеля си и той умря. Щом видя неговата храброст, Шаури скритом отзад го промуши с ножа си.
— Аз съм ранен — извика Абас и падна на земята.
Той погледна Елисавета и каза:
— Прощавай, не мога повече да те закрилям. Мортиго, аз спазих клетвата си.
Тези бяха последните думи, които бедният изговори. После той се протегна и издъхна.
Шаури се втурна с нож в ръка към Елисавета, за да я убие, обаче киргизите й се противопоставиха.
— Пази се, Шаури — каза един от тях, — не ни принуждавай да станем клетвопрестъпници. Да не си посмяла да я докоснеш!
— Затова ли дойдох тука, за да остане жива тя?
— За това нито дума. Бяхме се уговорили да я хвърлим в първата пропаст, която срещнем по пътя. Ще я вържем за коня и ще я хвърлим в някоя бездна.
Шаури се опита да им се наложи, но като разбра, че е невъзможно, отстъпи. Тя не се съгласи с тях да се върже Елисавета за коня и да се хвърли в някоя пропаст, понеже мислеше, че е по-добре да се закара на някой пазар за роби и там да се продаде на висока цена. След като се спогледаха и като не подозираха, че това желание на Шаури е от ненавист към Елисавета, киргизите се съгласиха с нейното предложение.
На следващия ден заровиха телата на двамата убити другари и после си тръгнаха за Теран, където стигнаха след дълго мъчително пътуване.
Теран бе търговски град и днес се бе необикновено раздвижил. Търговците купуваха и разменяха разни стоки. Имаше и търговци от Персия, които купуваха роби. Определен бе третият ден за продажбата на роби. Тука имаше различен свят: мъже, жени и деца. Най-голямо внимание обръщаше Шаури на търговците със своята робиня. Не след дълго се разнесе из целия пазар новината за красотата на Елисавета, която като европейка правеше изключение от останалите.
Шаури не можеше да се нарадва на цената, която се качваше все повече и повече.
Елисавета не се мръдна от мястото си — тя бе застанала като статуя. Поглеждаше презрително хората, които обикаляха наоколо й.
— Тя е красива и висока — говореха си купувачите наоколо й. — При това е и европейка! Те не са като туркините и персийките, които могат само да се любят. Красива е, но цената й е много голяма, само някой богаташ, който има излишни пари, ще може да я купи.