Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Свещеникът му подаде прясна вода.
— Ти знаеш колко бедно живеех. Ще оставя след себе си дневник, от който ще видиш какво съм работил през това време, което прекарах тук. Ще разбереш, че аз съм от ония хора, които запълват времето си ползотворно. Всички ме мислят за бедняк, но, Неандрович, аз можех да купя цялото ви село.
Свещеникът го гледаше учудено и продължаваше да го слуша внимателно.
Пустинникът продължи:
— Когато изиграх ролята си в обществения живот, аз имах голямо богатство, което продадох набързо и оставих в чужбина милиони рубли. Така намерих весели компании, ходех на балове, концерти, театри и опери. Вкусих от всичките сладости на живота и всичко това правех, само за да забравя убийството. Но всичко бе напразно! Много безсънни нощи прекарах, тъй като непрестанно ми се явяваше образът на бедния цар Павел, когото аз убих — удуших го.
Когато се преситих от всичко и дойдох тук, в гората, бяха ми останали още 100 000 рубли. Тази сума обмених в злато, натъпках го в пет кесии и го сложих в избата — ти знаеш за коя изба говоря. Затрупах богатството си в ъгъла зад стълбите. Аз съм лежал над голямо богатство, но не исках да го бутна. Живеех като просяк. Сега чувствувам, че ще умра и мисля да направя завещанието си, затова седни, отче — каза пустинникът, като му посочи един стол, — и пиши това, което ще ти кажа.
Свещеникът взе книга и перо и седна на стола.
— Готов съм — каза той, — почни!
Пустинникът събра мислите си и започна:
— Аз, граф Орлов, бивш владетел на седем имения в Киевската губерния, а сега пустинник, който прекарва живота си в покаяние, пиша завещанието си, което е мое последно желание.
От целия имот, който имах по-рано, от всичките милиони, които наследих от предшествениците си, ми останаха само две неща: едното е името и положението ми и второто — една сума от 100 000 златни рубли, които се намират на пет места в моята изба.
Моето желание е титлата граф, която принадлежи само на мене, да остане на малкия Владимир, когото не много отдавна намерих в гората и на когото не познавам родителите.
Пред Бога тук и пред уважаемия свещеник Неандрович провъзгласявам детето за мой син, а себе си — за негов баща. Той ще се казва отсега Владимир Орлов. Правата си на граф оставям на него, също и имота си, който може да имам. Сумата от 100 000 рубли, които имам, също оставям на осиновения си син Владимир.
Възпитанието на сина си оставям на умния свещеник Неандрович, на когото имам голямо доверие, че ще му даде добро възпитание. Желая синът ми да се покорява на свещеник Неандрович, както син на баща си. Не оставям нищо на свещеника, понеже той не е користолюбив.
Моето куче Фазан оставям на него, за да го пази и храни, докато е живо.
Най-после като заключение на завещанието, от което ще се прати препис на Негово величество царя, моля да ми простят всички онези, които съм наскърбил през живота си.
Сега умирам като покаяник, като очаквам Всевишният да ми прости греховете.
— Сега остава подписът — каза свещеникът и му подаде завещанието.
Когато пустинникът подписа, ръката му се отпусна и той падна на леглото изнемощял.
Свещеникът помисли, че бе свършил вече, но се бе измамил, тъй като той се повдигна и каза:
— Детето, дайте ми детето.
Свещеникът изправи детето до леглото, а Фазан го последва.
Пустинникът каза още веднъж на свещеника:
— Слушай, Неандрович!
— Слушам, граф Орлов.
— Вдигни ръка и се закълни.
— В какво?
— Че ще бъдеш добър баща на Владимир и че ще го възпиташ да бъде верен на царя.
— Заклевам се тържествено в това.
Пустинникът го погледна с благодарност.
— Когато стане голям, разкажи му за пустинника, който го намери в гората. Не му казвай за мене добри неща — самата истина. Разкажи му за живота на пустинника и му кажи, че в разкаянието си — о, Боже, краят наближава!…
Той скочи от леглото и погледна втренчено към вратата.
Свещеникът схвана това и си каза: „Човече Божий, ти умираш и не можеш да забравиш престъплението си!…“
Пустинникът дигна ръка и каза:
— И ти ли дойде, цар Павле, да ми нанесеш последния удар? Ах, ето го! Ето че се качва на врата ми! Ти нямаш значи милост? Ето сега — прости убиеца си.
След тези думи пустинникът издъхна.
Свещеникът прочете тихо молитва и затвори очите му.
— Простено ти е, нещастнико, нека Бог се смили над тебе. Е, драго ми дете, ще дойдеш ли с мене?