Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Ще ме придружиш ли? — запита Елисавета.
— Не, не мога, защото неприятелски племена се приближават до нас. Вместо мене, ще те придружи един добър човек, на когото ще можеш да се довериш напълно. Той се казва Абас, млад е и по-скоро би паднал мъртъв, отколкото да позволи някой да се допре до тебе. Аз спасих живота на този младеж и затова той ми е много благодарен.
— Мислиш ли, че ще мога напълно да се доверя на него? — запита Елисавета.
— Той е като мои брат и ако не ми вярваш, ще го повикам.
Мортиго излезе и след малко дойде с Абас. Той беше едър и висок момък.
— Аз те избрах, Абас, да придружиш тази жена до първото пристанище, откъдето ще се качи на някой параход. Ще я пазиш като очите си и по-скоро ти ще загинеш, отколкото тя да пострада.
— Ще изпълня всичко, каквото заповядваш.
Абас протегна ръка и Мортиго я стисна сърдечно.
— Утре заран — каза Мортиго, — още тази вечер се приготви за път. Вземи със себе си най-добрите борци, на които би могъл да разчиташ.
— Заклевам се във вярност — каза Абас, като вдигна ръката си, преди да се поклони на Елисавета. — Нито косъм от главата ви не ще липсва — добави той и излезе.
— Абас е верен, на него напълно се уповавам.
— И аз също — каза Елисавета, — той ми хареса още от пръв поглед.
— Остава още тази вечер да си между нас, а утре ще отпътуваш. Нека боговете те пазят.
После той излезе, за да скрие сълзите в очите си.
На Елисавета й стана мъчно, че този толкова добър човек се намира между тия диви хора.
Тази бе последната нощ при киргизите. Всичко бе тихо. Мъртва тишина цареше в цялата околност. Само един човек, приличащ повече на демон, се промъкваше от палатка на палатка.
Това бе Шаури. Бе се облякла пялата в бяло. Тя се покачи на едно издигнато място и свирна. По този знак дойдоха четирима.
— Всички ли сте? — запита Шаури. — Чуйте какво ще ви мажа — каза пророчицата. — Мортиго ви избра да придружите тази чужденка. Открива ви се прекрасен случай да я хвърлите в първата пропаст, срещната по пътя.
— Да, но Абас не ще се съгласи на това, той се закле, че ще я закриля до пристанището.
— В какво се закле? — запита Шаури.
— Че ще я защитава с живота си.
— Тогава премахнете и него.
Те се спогледаха.
— Шаури има право — казаха си те помежду си.
— Добре — отвърнаха всички.
— Така ви искам — мъжествени! — насърчи ги Шаури. — Сега нека се разпръснем да не ни види някой. Ето че почва да се зазорява.
Всички си отидоха тихо, както и бяха дошли.
Още преди слънцето да изгрее Елисавета стоеше пред палатката си. Тя се наслаждаваше, гледайки върховете на Алтайските планини, които първите слънчеви лъчи бяха озарили.
— Ще видя още веднъж Европа.
Колко силно биеше сърцето й при тази мисъл! Там се намираше Владимир, нейният син, когото щеше още веднъж да прегърне!
— Какво мислиш? — чу тя глас зад гърба си.
Като се обърна, видя Мортиго.
— Дойдох да се сбогувам, преди да отпътуваш, — каза той. — Желаеш ли да имаш един спомен от мене, когато си отиваш оттук?
Елисавета даде знак на съгласие.
Той свали златна гривна от ръката си.
— Вземи това и го носи като спомен от мене. На вътрешната й страна има написано нещо с моя меч — то е: Твой до гроб. Бих искал вместо така, да го напиша със собствената си кръв.
— Прощавай, добри ми и благородни приятелю! Нека Бог те възнагради за всичко, което си сторил за мене. Аз винаги ще те обичам като сестра и винаги ще си спомням за тебе, дори в смъртния ми час твоят образ ще е с мене. И тогава ще ти бъда признателна.
Мортиго се обърна бързо и през сълзи каза:
— Сбогом, сбогом, не мога повече да изтрая. Трябва да избягам в гората и да излея тъгата си на тигъра.
Той изтича и не можа да чуе гласа на Елисавета, който му напомняше, че е нужен за своя народ.
В определеното време Абас дойде и попита дали Елисавета е готова за път и дали да тръгне с него. След потвърждението на Елисавета те напуснаха палатката и се упътиха към края на палатките, където конниците ги чакаха с другите борци киргизи. Като дойдоха тук, те се качиха на конете и потеглиха. Абас вървеше напред, без да говори нещо.
Те пристигнаха на другия ден до Алтайските планини, откъдето почваше трудният път, понеже трябваше да се качват нагоре. Вечерта се спряха да преспят в една пещера, откъдето продължиха пътя си.
Една вечер Абас се приближи до Елисавета и й каза на ухото:
— Господарке, аз съм твой роб и считам за свой дълг да те предупредя, че ни застрашава опасност — нямам доверие в моите хора.