Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Мелех няма дипломатически имунитет, но е освободен под гаранция след кратък престой в затвора и му е забранено да напуска Манхатън. Хирш остава в затвора. Мелех не е предаден на съд. Освободен е при условие, че ще напусне Съединените щати, и той си тръгва на 8 април 1961 г.
Срещу администрацията на Кенеди, отменила обвиненията срещу Мелех, се надига значителна критика. Въпреки че президентът отрича каквато и да е връзка между Мелех и освобождаването на двамата американски пилоти, които са останали живи, след като самолетът им е бил свален от съветски изтребители на 1 юли 1960 г., 2-те събития са свързани. (Вж. СВАЛЕНИ САМОЛЕТИ.)
(Хирш също е освободен, при условие че напусне страната. Делото срещу него е прекратено, след като обвиненията срещу Мелех са оттеглени. Хирш също е част от РАЗМЯНАТА НА ЗАЛОВЕНИ РАЗУЗНАВАЧИ — в случая с двамата летци на B–47.)
Мемунех
Старозаветно понятие, което в точен превод означава отговорник. Използва се в Израел като почетно звание за заслужил деец към държавата. За пръв път е дадено от министър-председателя Давид Бен Гурион на ИСЕР ХАРЕЛ през 1957 г. По това време Харел е директор на МОСАД — израелската външноразузнавателна служба. Преди това е бил директор на ШИН БЕТ — вътрешната служба за сигурност, върху която все още има влияние и упражнява контрол. Той е председател и на разузнавателния координационен комитет, известен като Вараш, което де факто го прави ръководител на всички израелски разузнавателни действия до подаването му на оставка като директор на Мосад през 1963 г.
Харел е единственият, който е наречен мемунех.
МЕН
МЕРКИ ЗА ЕЛЕКТРОННО НАБЛЮДЕНИЕ.
Мендрейк (Як–25RD)
Съветски РАЗУЗНАВАТЕЛЕН самолет за големи височини. Мендрейк е КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ, дадено на самолета от СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ПАКТ. Създаден е на базата на Як–25 Флашлайт (Светкавица) — 2-моторен реактивен самолет с удължени крила, разработен специално за нощни полети и операции при всякакви атмосферни условия. Самолетът, въоръжен с 23-милиметрово оръдие, е снабден с далекообхватен радар и развива максимална скорост 1080 км/ч. За пръв път излита през 1953 г., а навлиза в експлоатация 2 години по-късно. Тогава вече е надминат от по-съвършения американски бомбардировач B–47 СТРАТОДЖЕТ, чиято скорост е почти колкото на Як–25.
Мендрейк има прави криле с разпереност 22,5 м. Самите криле са по-високо на корпуса, отколкото при Флашлайт, и са с двойка турбореактивни мотори, поставени в кожуси на крилете. Далечината на полета е 3500 км без допълнителни резервоари. Средната височина на полета е 18 км, а максималната — 21 км. Як–25 е 2-местен.
Често наричат Мендрейк „съветския U–2“. В края на 50-те години той извършва разузнавателни полети над Западна Европа, а също и над райони, близки до Съветския съюз. Предполага се, че полетите над Запада са прекратени изненадващо бързо след свалянето на U–2 на 1 май 1960 г. Явно руснаците са искали да избегнат всички обвинения във въздушен шпионаж, които са им били отправяни.
Очевидно някои от изтребителите са били построени отново като разузнавателни варианти (а също така модифицирани според конфигурациите, специфични за електронни военни действия). През 1958 г. са произведени 1000 самолета Як–25 от всички видове — изтребител, разузнавателен и бомбардировач. Основните положения в Як–25 са доусъвършенствани в значително подобрения бомбардировач Як–28 Бруър и изтребителя Файърбърд.
Як–25
Менжински, Вячеслав (1874–1934)
Ръководител на съветското ОГПУ — централния орган на Държавна сигурност, от 1926 до 1934 г. (вж. ЧК). Наследява поста на ФЕЛИКС ДЗЕРЖИНСКИ и също като него е от благороднически полски произход. Преди това е бил заместник-директор на ГПУ от 1923 до 1926 г.
Американският аналитик на разузнаването Джон Дзиак описва Менжински в книгата си „Чекисти: история на КГБ“ („Chekisty: A History of the KGB“, 1988) така: „Способен лингвист и интелектуалец дилетант, Менжински е или болен, или хипохондрик, което като цяло го прави слаб лидер. Но е удобен за Сталин, тъй като заместникът на Менжински [Генрих] Ягода вече е бил сред утвърдените палачи…“