Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Хилда махна небрежно с ръка.

— Вие, ишапците, си мислите, че сте единствените, на които е известно какво върти света. Била съм стара още преди да се роди баба ти и ако боговете се смилят над мен, ще живея, докато умрат внуците ти. Но и да не е така, през целия си живот съм служила на доброто и това ми е достатъчно, за да си ида удовлетворена. Може би затова са ме поставили на това място — за да ви науча какво трябва да направите, а след това — независимо дали успеете, или се провалите — да си отида от този свят. Не съм сигурна. Зная обаче, че ако не успеете, няма да съм сама, когато настъпи ужасният край. Никога не го забравяйте — виденията са силна магия, но дори най-яркото видение е само илюзия, отражение на вероятното. Все още можете да промените бъдещето. И трябва да го направите! — Тя се надигна. — А сега тръгвайте, защото времето е малко, а трябва да свършите много неща. Съществото, което видяхте, се нарича нежив, или човекоподобие. Възкръсването му се дължи на най-могъщата черна магия. Той ще направи всичко, на което е способен, за да ви попречи да извадите кораба. Трябва да го намерите, да го унищожите и да сложите край на тази напаст, която превръща бедните моряци в пленници на потъналите кораби, кара селяните да пият кръв и да скиторят нощем, а стариците — да сънуват кошмари. И трябва да го направите, преди да се появи другият, защото той е още по-опасен, а завладее ли амулета… е, видяхте какво може да направи.

Хилда се изправи и отиде при вече изстиналата тенджера.

— Братко Солон, талисмана, ако обичаш.

Солон откачи кесията от колана си и следвайки указанията на Хилда, изсипа вътре пепелявите останки от ръката на вампира. Хилда взе кесията, промърмори над нея някакво заклинание, разклати я и му я върна.

— Сега — заяви тя — Вече имате ключ от храма. За да го използвате, трябва да натиснете камъните в определена последователност. — Тя им показа във въздуха фигурата, която трябваше да опишат. — Едва тогава вратата ще се отвори.

— Покажи ни пак, моля те — рече Яжара.

Хилда повтори фигурата и Джеймс и Яжара кимнаха. Яжара улови старицата за ръката.

— Ти си необикновена жена. Истинска съкровищница на мъдрост. — Тя се огледа. — Когато за пръв път дойдох тук, останах дълбоко впечатлена от познанията ти за билките и лечебните растения. Сега виждам, че мога да науча от теб много повече. Когато всичко приключи, ще дойда да ти разкажа за Звезден пристан. Светът само ще спечели, ако се присъединиш към магьосническото братство.

Старицата се усмихна, но в очите й се четеше съмнение.

— Първо се върни, момиче. После ще говорим.

Яжара кимна и тръгна след останалите.

Старицата ги изпрати с поглед. Когато изчезнаха сред дърветата, се върна при огъня и се сгуши, защото от много време все й беше студено.