Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Нещастници — и вие се наричате войници! При мен няма да издържите и един ден!

На врата му се поклащаше някакъв талисман — едър камък, излъчващ червеникава светлина. Уилям предположи, че това е източникът на необикновената сила на пирата, сграбчи един от войниците за рамото и му извика:

— Заобиколи го отляво и му отвлечи вниманието!

Планът му беше отчаян, но той бе сигурен, че нямат друг избор — по някакъв начин трябваше да свали талисмана от шията на Мечището.

Войникът заобиколи Мечището от другата страна и го нападна. Въпреки че беше неуязвим за ударите, пиратът реагира мигновено, воден от дългогодишните си рефлекси. В същия миг Уилям се хвърли напред, вдигал пред себе си меча, но вместо да удря или промушва, го насочи така, че острието да попадне под веригата на талисмана и да я закачи. Надяваше се с едно движение да я скъса и да запокити талисмана настрани, а след това да довърши убиеца на възлюбената си.

Ала Мечището реагира с нечовешка пъргавина — пресегна се и сграбчи тежкото острие. Ръцете на Уилям се разтърсиха чак до раменните стави, стори му се, че мечът е попаднал в менгеме.

— Мислиш се за голям хитрец, а? — попита Мечището и се обърна към него с убийствена усмивка.

И без да обръща внимание на атаките на останалите войници, пристъпи към Уилям, който трябваше или да отстъпи, или да изпусне меча.

Уилям пусна меча и се хвърли към краката на пирата. Удари го с рамо в бедрата и го препъна с ръце. Двамата тупнаха на земята.

— Скачайте отгоре! — извика Уилям на войниците.

Войниците се хвърлиха върху тях, като се опитваха да притиснат Мечището към земята.