Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Достатъчен бе един поглед, за да усети, че събитията не се развиват както му се иска. От гората се показа отряд конници, които се оглеждаха боязливо през рамо — някои бяха ранени. Осемте души, които бе пратил в тила на противника, бяха свършили добра работа, но сега победата клонеше на страната на Мечището.

Уилям посече изправения на пътя му наемник и си осигури миг на отдих, през който да се огледа. Пое си дъх и прати кратко и заплашително послание до всички коне: „Лъвове!“ Помъчи се да имитира рева на големите лъвове от северните гори и да прибави мириса на разярени диви зверове, носен от вятъра.

Конете направо полудяха: започнаха да скачат и да пръхтят, някои хвърлиха ездачите си на земята.

Уилям се хвърли срещу поредния противник. Изведнъж забеляза, че наемниците отстъпват. Някои от хората му се втурнаха да ги преследват, други се скупчиха около образувалите се отделни групички на съпротива. Цялото му същество се изпълни с ликуване. За броени минути везните на битката се бяха наклонили от едната на другата страна. Той видя човека, причинил на всички толкова много нещастия, и се втурна към него. Нямаше търпение да отмъсти на убиеца на Талия.

Докато го приближаваше, усети, че настръхва, и разбра, че наблизо действа магия. Спомни си годините, прекарани в Звезден пристан, и изведнъж си даде сметка, че радостта от спечелената битка може да се окаже малко преждевременна.

На пътя му застана един от крондорските гвардейци, целият в кръв.

— Уилям! — извика мъжът и падна на колене. — Той е неуязвим за нашите оръжия!

Уилям се обърна и видя още един от хората му да рухва. Сподвижниците на Мечището не можеха да се похвалят с подобна несъкрушимост и докато Уилям се приближи към мястото на схватката, едрият пират вече бе останал сам. Подобно на животното, чието име носеше, той ръмжеше свирепо, размахваше сабята си и крондорските войници стояха на почетно разстояние.

— Хайде де, не ви ли стиска да се биете! — подканяше ги той.

Тръпки преминаха по гърба на Уилям, когато видя как един от хората му напада Мечището в тил и как сабята му отскача от туловището му, сякаш се е ударила в яка гранитна скала. Мечището се извъртя, замахна със сабята си и го промуши. Единственото му зрящо око блещукаше с безумен пламък. Той се разсмя гръмогласно, сякаш всичко това бе някаква детинска игра.

— Кой е следващият, готов да умре? — провикна се пиратът.

Един от войниците се хвърли светкавично напред и нанесе удар, но и неговото острие се плъзна по рамото на пирата, без да остави следа. Мечището дори не си направи труда да замахва със сабята, а само изрита в лицето неуспелия нападател и го отпрати далеч назад.