Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

— Стойте! — нареди Солон и протегна ръка към Яжара. — Подай ми друга факла! Бързо!

Яжара разгъна вързопа, който й бе дала Хилда, хвърли му една факла и той я запали от тази на Джеймс. След това я тикна в ръцете на Кендарик и нареди:

— Застани там! — И му посочи вляво.

— Какво?

— Казах ти да идеш там, гарго вреслива!

После взе още две факли и ги запали. Едната подаде на Яжара и й посочи да застане отдясно. Другата вдигна високо и пристъпи напред. В същия миг пред тях се разкри цялата панорама.

— В името на всички герои на Ишап! — прошепна монахът.

— Какво има? — попита Джеймс.

— Не виждаш ли средата, момко? — Солон посочи един празен участък, който приличаше на кръгъл прозорец, със скупчени в почтителни пози около него рояк ужасни създания.

— Да — присви очи Джеймс. — Празна е.

— Не, не е празна, приятелю. Вътре има нещо, което не можеш да видиш.

Солон закрачи пред барелефа, като от време на време спираше, за да огледа някоя фигура отблизо. Накрая затъкна факлата в една цепнатина на стената и даде знак на останалите, че могат да свалят своите.

— Какво има? — попита Кендарик. Солон плъзна мрачен поглед по лицата им.

— Трябва да запомните това, дето ще ви го кажа сега. Набийте си го в главите, както нищо друго в живота ви. — Той се обърна и посочи стената. — На тази стена е обрисувана историята на едно жестоко време. — Той спря и си пое дъх. — В ордена ни учат, че след Войните на хаоса в някои части от света настъпил мрачен и тежък период, докато силите на доброто и злото воювали за надмощие. И друг път са откривали подобни места — убежища на демони и разни злонрави създания, същества от друг свят, които трябва да бъдат прогонвани всякога, когато се появяват. Тази стена разказва една история. Подробностите не са толкова важни. По-важна е новината за нейното съществуване и този факт трябва час по-скоро да стане достояние на моя орден. Каквото и да се случи оттук нататък, има две неща, които трябва да направим на всяка цена. Първо — поне един от нас трябва да се върне здрав и читав и да съобщи за съществуването на този храм на моя орден, за да може братята да дойдат тук и да почистят мястото, а след това да го изолират за вечни времена. Каквото щете забравяйте, но не и да опишете съществуването на „празния прозорец“ и да кажете на върховния жрец, че съм сигурен в едно — това може да е само дело на последователите на Безименния.

— На Безименния ли? — повтори Кендарик. — Кой е пък този?

— Млади момко — отвърна Солон, — ако съдбата е милостива към теб, може би никога няма да узнаеш. — Той се огледа. — Боя се обаче, че съдбата никак няма да е милостива към нас.

— Каза, че има две неща — отбеляза Джеймс. — Кое е другото?

— На всяка цена трябва да върнем Сълзата на боговете в храма на Ишап. Не само защото загубата й ще ни донесе много нещастия — вече зная кой и защо толкова държи да я завладее.

— Защо? — попита Яжара.

Солон посочи празното място на стената и продължи:

— За да отвори портал като този. Ако това се случи, ще ни сполети голямо нещастие. Нито един човек, елф или джудже — нито дори Тъмното братство, таласъмите или тролите — никой смъртен няма да издържи на злото, което ще дойде оттам. Най-могъщите жреци и магьосници ще бъдат пометени като перушина от вятъра. Ще треперят дори някои от по-слабите богове. — Той посочи изображенията на чудовища, разкъсващи и поглъщащи човешка плът, и добави: — Ето такава ще е участта на малцината оцелели. Ще ни превърнат в добитък, за да задоволяват неистовия си глад.