Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Джеймс си спомни за битката при Сетанон, когато Мурмандамус, лъжепророкът на моределите, успя да събере в себе си живителната сила на своите умиращи слуги, за да завладее Камъка на живота.

— Значи можем да предположим, че този план — какъвто и да е той — добави той бързо, за да не се наложи да обяснява на Хилда за съществуването на Сълзата, — е замислен и се изпълнява от много време, така ли?

— Несъмнено — увери го Хилда, изправи се, отиде до сандъка в ъгъла и извади от него някакъв предмет. — Но окото не знаеше, че то също е наблюдавано. — Тя вдигна една издължена пръчица, изработена от нещо, наподобяващо замръзнал кристал. — Позволих си да използвам тази вещ само веднъж, след това я скрих, защото очаквах, че този момент ще настъпи. Предупреждавам ви, че това, което ще видите, може да ви се стори страшно.

Тя размаха пръчицата във въздуха, произнесе някакво заклинание и изведнъж във въздуха пред тях се появи тясна цепнатина, черна като нощта, но същевременно с едва доловими разноцветни сенки. Внезапно цепнатината се разшири и се превърна в изображение и те видяха отново вътрешността на пещерата. Откъм входа се приближаваше някаква фигура и когато я познаха, Яжара и Солон промърмориха приглушени проклятия. Джеймс също я бе виждал — или по-скоро нейното подобие — отдавна умрял жрец или магьосник, съживен с помощта на черна магия. Само преди няколко месеца Джеймс се бе изправил срещу него в подземието на изоставената кешийска крепост в пустинята. Сега вече не се съмняваше, че между случилото се там и това, което ставаше тук, има връзка.

Фигурата се приближи към окаченото на стената огледало, размаха костеливата си ръка и там се показа изображение на мъж. Мъжът имаше орлов профил, а очите му блещукаха като разпалени въгленчета. Челото му бе съвсем голо, а побелялата му коса зад темето се спускаше към раменете на масури. Ако се съдеше по дрехите, приличаше на най-обикновен търговец. И тогава чуха гласа на неживия магьосник.

— Те идват — каза той.

— Човекът от Мореходната гилдия с тях ли е? — попита мъжът в огледалото.

— Както беше планирано. Ще бъдат пожертвани призори. Амулетът у теб ли е?

— Не — отвърна мъжът. — Все още е при моя слуга.

— Ти го носеше, но сила му дава гласът на нашия бог. Той е избрал друг, също както преди избра теб и мен.

При тези думи лицето на мъжа от огледалото се изкриви от гняв.

— Но той не заслужава подобна сила!

— Въпреки това без амулета не можем да постигнем нищо.

— Ще го намеря. А когато си го върна…

Внезапно картината се смени. Върху скалите на Носа на вдовиците се бе скупчило невероятно сборище от създания, чийто постоянен дом можеше да е само пъкълът. Джеймс едва сподави вика си, когато позна някои от тях; други виждаше за пръв път.

— Кой е този? — прошепна той.

— Маг, владеещ най-зловещите и тъмни сили, момчето ми. Не зная името му, но мога да съдя за него по делата му, а той е в съюз с чудовища, много по-страховити и могъщи от тези, които виждаш в момента. Гледай и помни.