![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— Затвори си очите!
Магьосницата завъртя тоягата и заби металния й наконечник в устата на чудовището. Очите му се облещиха от изненада и то застина за миг, сякаш бе парализирано.
И тогава Яжара произнесе една кратка фраза. От края на тоягата бликнаха лъчи. Главата на чудовището изригна в бели пламъци и стаята се изпълни с вонята на изгоряла плът.
Господарят на вампирите подскочи с безумен вопъл и Яжара издърпа тоягата. Джеймс се дръпна назад в мига, когато почувства, че вече не го притискат към пода.
Дотича Кендарик, замахна с всички сили, стовари сабята си върху шията на Господаря на вампирите и с един удар му отсече главата. Вампирът рухна на пода като камък.
Кендарик изглеждаше, сякаш всеки миг ще повърне.
— Благодаря на всички — въздъхна уморено Джеймс. После погледна Кендарик и добави: — Отсечи му ръката.
Кендарик завъртя глава и му подаде сабята.
— Направи го ти, ако нямаш нищо против. Нямам сили. — После се олюля и се строполи на пода.
Късно същия следобед седяха в кръчмата, за да си отдъхнат след боя. Джеймс посръбваше от халба тъмен пенлив ейл и се мъчеше да не обръща внимание на болката във врата.
— Сега какво ще правим? — попита Кендарик, който още се чувстваше засрамен, задето бе припаднал.
— Ще чакаме до сутринта — отвърна Джеймс. — Всички сме уморени и имаме нужда от почивка. Още на зазоряване ще се опитаме да извадим кораба. Ако не успеем, значи Хилда е права и не Господарят на вампирите ни е попречил, а онова, което се спотайва в храма.
— Дали да не потърсим помощ? — предложи Кендарик.
— Утре ще пратим някой до гарнизона в Мелничарски отдих. До два дни ще получим подкрепления.
— Защо да не изчакаме? — попита Солон.
— Не, мисля че ще е най-добре, ако посетим стария храм. Вече имам опит в тези неща. Съмнявам се обаче да открием някого там, инак хората от селото щяха да са надушили, че става нещо нередно още преди последните неприятности.
— Два въпроса все не ми дават покой — оплака се Яжара.
— Кой стои зад всичко това? — попита Джеймс.
— Да — потвърди магьосницата. — Няма съмнение, че някой се опитва да държи този район в изолация, за да може слугите му да приберат набелязаната плячка. — Тя се огледа, за да провери дали някой от останалите посетители в кръчмата не би могъл да ги чуе, и добави: — Сълзата.
— А кой е вторият въпрос? — поинтересува се Солон.
— Къде са сега Уилям и крондорската гвардия? — отвърна Яжара.
Джеймс веднага се сети за скрития под въпрос и докато за Солон и Кендарик изглеждаше, че тя се безпокои за местонахождението на Мечището, той знаеше, че тревогата й е за Уилям.
Той надигна халбата с ейл. Същите въпроси безпокояха и него.
Глава 15
Двата зъба
Уилям напрегна взор.
Над върховете на близките дървета вече се виждаше проходът Двата зъба, очертан като тъмен контур на фона на изгряващото слънце. Двете високи скали, стърчащи от двете страни на пътя, на които проходът дължеше името си, бяха закривени като зъби на усойница. Пред и зад тях имаше открити равни участъци, заобиколени от гъста гора, с която бяха обрасли и склоновете на околните хълмове. Вляво от прохода поляната завършваше в дълбока клисура.
— Дали вече са тук, как мислиш? — попита сержант Хартаг.
— Нещо ми подсказва, че са тук — отвърна Уилям. — Тази нощ ще изгрее новата Малка луна, а на заранта Сивите нокти трябваше да ни избият.
— Уил, положихме неимоверни усилия, за да стигнем дотук — рече сержант Хартаг. — Ако продължим в същото темпо, конете ще изпокапят от умора, а хората няма да имат сили да се бият.
— Значи трябва да измислим нещо друго.
— Да ги разиграем? — попита сержантът.
— Хартаг, ти си човек с опит във военните дела. Какво би направил в подобна ситуация?
Сержантът се замисли и каза:
— Със сигурност се спотайват зад онези дървета. Готов съм обаче да се обзаложа, че Мечището е пратил поне десетина от хората си отвъд високата трева в ливадата, където не бихме могли да ги видим. Мисля, че планът им е да ни примамят да атакуваме прохода и тогава войниците там ще побегнат към предела. Ние естествено ще ги последваме и когато навлезем между Зъбите, Мечището ще ни удари отдясно, а отзад ще ни подпрат стрелците.
— И аз така смятах. Ако на билото се появят конници, ще смятаме, че предположенията ни са верни.
След по-малко от час от гората се показаха двама ездачи и препуснаха към хълма.
— Аха! — засмя се Уилям. — Май най-сетне открихме Мечището.