Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Така. Сега жицата се виждаше, а това означаваше, че според Уелс и Якубиан примката не може да бъде избягната. Озирис трескаво запрехвърля наум последните резултати, които бяха малко. Накъде ли биеха?
— Както знаете, мои агенти оперират в системата — отговори той. — Те направиха няколко непълни идентификации — които за беда се оказаха достатъчни, за да стартират възвръщане. Вероятно това са били просто роботи за статистическо подобие — обърна се и фокусира репликите си върху Тот, Сехмет и другите от азиатския контингент. Знаеше, че азиатците обичат личните гаранции. — И все пак съм напълно уверен — напълно, — че съвсем скоро ще имаме резултати — пак се обърна към Птах и разпери ръце като баща, който дразни своите млади, твърде ентусиазирани синове: — А сега вие какво имате да добавите?
— По време на една проверка на охраната на ТМКС — ставаше дума за нещо, което няма абсолютно никаква връзка, така се случи — се натъкнахме на някои аномалии в достъпните записи на проекта „Граал“. Да го кажем просто, открихме несъответен достъп — Птах го каза угрижено и беше възнаграден с подобаващи угрижени възклицания по цялата маса. — Моля ви, отбележете си, че казах „несъответен“, а не „непозволен“. Да, разбира се, че енергията и ресурсите, които влагаме, за да опазим целостта на проекта „Граал“, да не говорим за неговата секретност, са огромни — и ние си мислехме, че нищо не би успяло да ги надвие.
Озирис си мълчеше. Никак не му харесваше накъде отива тази работа. Защото това, че Уелс си беше признал пробив в охраната на собствената си операция пред събрания елит на Братството, означаваше, че той си мисли, че има нещо, което би могъл да обърне в своя полза. Иначе просто щеше да го премълчи. Избягалият субект не означаваше почти нищо за всички освен за Озирис.
— Много лошо — издаде се напред крокодилската муцуна на Собек. — Много, много лошо. Как е могло да се случи?
— Има само един начин да се получи достъп до системата — започна да обяснява Птах — и маркира лек подигравателен поклон към Озирис. — Дори и онези мои подчинени, както и тези на председателя, които работят по проекта всеки ден, трябва да получават разрешение преди смяната си и повторно, след като изтече почивката им. Това разрешение се дава под формата на постоянно променящ се кодов ключ, генериран от запечатани черни кутии — кодови генератори. Има само два такива генератора. Единият е у мене. Другият — у председателя.
Собек кимаше нагоре-надолу с издължената си муцуна. Владетел на една западноафриканска държава, на чийто народ той и семейството му десетилетия наред бяха смукали кръвта и златото, той много добре разбираше концепцията за централизация на властта.
— Карай по същество. Какво общо има това с някого, който се набърква в нашия проект?
— Точно както достъпът до системата е строго ограничен, така и всяко нагаждане в системата трябва също да идва чрез кодово разрешение от някой от нас двамата. — Птах говореше внимателно заради такива като Собек, чието място в Братството по-скоро беше свързано с наличните им ресурси, отколкото с технически познания. — Ако бягството на субекта не е било случаен инцидент, значи е било насочено. Ако е било насочено, самото действие се е нуждаело от одобрение. Системата не позволява никакви външни модификации, които идват без одобрение.
Озирис все още се чудеше, но усещаше, че Птах се приближава към онова, което според него е смъртоносният удар.
— Мисля, че всички вече добихме представа — изрече той високо и отчетливо. — Може би сега би могъл да минеш от общото към частното. Какво точно сте открили?
Хор се изправи и златистите му очи пробляснаха.
— Аномалии — това сме открили. Действия, предприети от двама различни служители на ТМКС седмица преди субектът — или го наричайте, както искате — да избяга. — Американският генерал беше толкова деликатен, колкото и бягащо стадо подплашени говеда. Озирис реши, че Уелс трябва да е доста уверен, щом оставя част от атаката в ръцете на своето приятелче — особено когато наемниците на Уелс можеха някак си да бъдат обвинени. — Макар че още не можем да схванем как точно тези двамата са изпуснали субекта от радара и са го изгубили в системата, доста сме сигурни, да му се не види, че е станало точно това. Няма друго обяснение за действията им, няма други видими резултати и не можем да намерим никакви причини те да са предприели тези действия. Е, това не е съвсем вярно. Всъщност те са имали доста основателна причина да постъпят така.