Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Разбира се. — Птах вече се чувстваше уверен — лош знак. Озирис донякъде се бе надявал, че предишните вътрешни разпити в ТМКС са били твърде темпераментни. Въпреки холографските записи беше трудно да обвиняваш, опирайки се на мъртви свидетели. В днешно време данните се манипулираха толкова лесно. Не че ВР в реално време беше имунизирана срещу манипулации, но процесът беше много по-труден.
— Е, доведете ги, моля. Отделно, изолирани един от друг, разбира се. И тъй като изложеното от вас е равносилно на обвинение срещу мене, позволете ми аз да ги разпитам. Може ли?
— Естествено — съгласи се Птах, но сега другарчето му с главата на сокол не изглеждаше особено доволен. Озирис изпита малко удоволствие от това — на някакво равнище те продължаваха да се страхуват от него, разтревожени от легендарната му ловкост. Ще се постарае с всички сили да оправдае тревогите им.
Господарят на живота и смъртта махна с ръка и масата изчезна. Сега енеадите бяха насядали в кръг, всеки — на подобния си на трон стол. След миг две фигури трепнаха и се появиха в средата на кръга. Едната — пълна, другата — стройна, но и двете — неподвижни като статуи. Имаха съвсем човешки вид и това изглеждаше странно, някак си не на място, сред алчните зверски лица на животни. Както се полага на смъртни в земята на боговете, те бяха два пъти по-дребни от най-дребния сред енеадите.
— Моите служители Шумейкър и Милър — представи ги Птах. — В нашия доклад се съдържат всичките им лични данни.
Озирис се наведе напред и протегна божествения си пръст. Онзи от двамата, който изглеждаше по-възрастен, с брада и яко телосложение, трепна, сякаш се пробуждаше от кратка дрямка.
— Дейвид Шумейкър — произнесе богът, — единствената ти надежда е съвсем честно да отговориш на всички въпроси. Ясен ли съм? — Очите на мъжа се разшириха. Без съмнение след последния си разпит той беше изпратен направо в мрака на насилствения сън. „Такова събуждане ще му подейства най-малкото объркващо“ — помисли си Озирис. — Казах, ясен ли съм?
— Къде… къде съм?
Богът на двете земи замахна. Мъжът се сгърчи, стисна здраво очи и зъбите му се оголиха в агония. След като предизвиканата болка отшумя, Озирис продължи да наблюдава как мускулите на мъжа се свиват конвулсивно. Знаеше, че и останалите членове на Братството гледат. Никога не беше зле да им напомни на какво е способен… Тук той беше бог, притежаваше сила, каквато другите нямаха дори в собствените си царства. Никога не беше зле да им го напомни.
— Ще опитам пак. Единствената ти надежда е да отговориш на всички въпроси съвсем честно. Разбра ли ме? Съвсем честно!
Брадатият кимна. Симът му, генериран от холоклетката, в която беше затворен, вече беше пребледнял от ужас.
— Добре. Моля те също да разбереш и това, че онова, което мога да ти сторя, не е като обикновената болка. Тя няма да увреди тялото ти. От нея няма да умреш. Това означава, че мога да те подложа на нея толкова дълго, колкото си поискам. — Млъкна, за да успее онзи да попие това, дето му каза. — А сега ще ни разкажеш всичко за събитията, довели до намесата ти в нормалния ход на системата „Граал“.
Следващия час Озирис направи педантично разследване на работата на Шумейкър и на Глен Милър като инженери по системата на мрежата „Адърланд“. Забавянето на отговорите, дори колебанията, когато затворникът се опитваше да си спомни някоя дребна подробност, беше посрещано с незабавно активиране на болезнения рефлекс, който Озирис често задържаше като оркестрова нота, преценявайки каква продължителност е достатъчна за бърз и честен отговор. Въпреки постоянните остри като бръснач пристъпи на агония Шумейкър се придържаше към версията, която вече беше разказал на охраната на ТМКС. Той получил законна заповед да модифицира проследяващите елементи, които изпращаха обратни данни за местонахождението на субекта в системата, но нямало никакъв начин да разбере, че промените всъщност ще направят проследяването невъзможно. Заповедта дошла по законните канали на мениджмънта — макар че охраната на ТМКС по-късно бе доказала, че одобрението на мениджмънта е било съвсем очевидно подправено и — най-критичното — е съдържало личното разрешение на председателя, което не може да се имитира.
На председателя, живия господар на двете земи, никак не му хареса това, че пак го обвиняваха.
— Разбира се, ако беше шпионин в системата, ти би казал абсолютно същото. И ако прагът на болката ти е достатъчно висок, ще продължаваш да го твърдиш, без значение какво вкарвам аз в централната ти нервна система — хвърли намръщен поглед към задъхания, треперещ сим. — Може дори да си получил един вид постхипнотичен блокаж или нервна модификация. — Обърна се към Птах: — Предполагам, че сте сканирали и двамата?