Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Господарят на живота и смъртта нямаше намерение да позволи на някакво си безродно парвеню лукса да прави драматични паузи.
— Всички ви слушаме като омагьосани, уверявам ви! Продължавайте.
— И двамата са действали по кодирана заповед на председателя. — Хор се обърна и втренчи поглед в Озирис. — По твоя заповед…
Озирис остана абсолютно невъзмутим. Ако се ядоса и се развилнее, с нищо няма да потуши появилия се шепот и съмненията.
— За какво намекваш?
— Ти ни кажи, председателю! — Птах беше видимо доволен. — Ти ни обясни как така един субект — субект, който на първо място ти искаше да включиш в системата, макар че не си направи труда да споделиш с нас основанията си — се е измъкнал на свобода, излязъл е изпод контрола на кодирана заповед, която само ти можеш да генерираш.
— Аха! — обади се Хор, неуспял да се сдържи да не досмели основното. — Би ли ни обяснил, а? Ужасно много хора са вложили ужасно много пари в този проект. Може да искат да знаят дали не си решил да го превърнеш в свое лично място за игри.
Озирис усети шока на насядалите около масата, мъката и надигащия се гняв, който бе насочен предимно към него. Дори и Тот, обикновено толкова спокоен и тих, че беше почти невидим, сега мърдаше на стола си.
— Така ли да го разбирам: че обвиняваш мене за всичко това? За това, че съм уредил бягството на субекта? И очакваш от мене да реагирам на тези опасни глупости, за които нямаш никакво доказателство освен собствените си думи?
— Да не прибързваме — примирително се обади Птах. Озирис си помисли, че може би той вече съжалява, че е отпуснал каишката на Якубиан. — Официално не сме те обвинили в нищо. Но ние свободно предоставяме данните от своето разследване на Братството и въз основа на тях могат да възникнат някои много сериозни въпроси — махна с ръка и пред всеки участник се появи малка светеща точка, посочваща наличните файлове. — Мисля, че бремето на доказателството лежи върху тебе, председателя — поне да ни обясниш как така твоят код издава заповеди, които нямат друга видима цел, освен да улеснят бягството на субекта.
Под неизменната полуусмивка на маската си Озирис използва дългата пауза, за да прелисти набързо доклада, който току-що им беше предоставил Уелс. Съдържаше някои притеснителни подробности.
— Тук има нещо повече от притеснения за този субект — каза той най-накрая. Щеше да има далеч по-добри шансове, ако можеше да инжектира и лична нотка във всичко това — американците не бяха чак ужасно популярни. — Греша ли, като си мисля, че според вас на моето ръководство нещо му липсва? — обърна се към цялата маса: — Без съмнение всички вие видяхте колко се дразни нашият колега от моя начин на ръководене. Птах Майстора е бил най-умният от египетските богове, а и нашият тук не е по-малко умен. Със сигурност си мисли, че би могъл да върши и по-добра работа, че ако може някак си да ме свали, той и дръзкият Хор биха могли да придадат известна жизненост в ръководството на Братството — остави в гласа му да се промъкне горчива нотка. — Той, разбира се, е глупак.
— Моля ви, председателю — обади се Уелс. Личеше си, че му е доста забавно. — Стига реторика. Имаме нужда от отговори.
— Аз никога не бързам така, както вие — Озирис заговори с най-спокойния си тон: — Обаче понякога стигам точно там, където и вие, макар и моята крачка да ме отвежда дотам по-бавно. И сега е така.
— За какво говориш? — сега Птах изгуби равновесие.
— Ами просто за това: ако онова, което ти казваш, е вярно, то тогава аз изобщо не заслужавам доверието на Братството. По този въпрос сме съгласни един с друг. Нито пък проектът би могъл да върви по-нататък, без помежду ни да има солидарност. Така че предлагам да изследваме всичко това колкото се може по-пълно, да прегледаме всички доказателства и после да гласуваме. Днес. Ако Братството гласува срещу мене, аз веднага ще се оттегля. Съгласни ли сте?
Хор кимна отсечено.
— Звучи ми справедливо. Да, справедливо.
Птах също се съгласи, но малко по-бавно — душеше за капан. Озирис нямаше да поставя никакви капани — все още беше доста стъписан от разкритията от последните няколко минути, — но още много отдавна бе решил, че е по-добре да умреш, впил зъби в гърлото на врага си, отколкото да се измъкнеш. Досега не му се беше налагало да прави нито едното, нито другото.
— Първо — каза той, — въпреки че докладът ви изглежда толкова подробен, че е достоен за възхищение, сигурен съм, че Братството би искало лично да изслуша двамата служители — другите гости закимаха и той любезно наклони в отговор собствената си маскирана глава. — Разбира се, вие сте ги задържали.