Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Усещайки победата, Птах се изправи.
— Ако председателят няма повече въпроси към тези двама нещастници, вероятно би желал да му се предостави възможност да обясни всичко пред Братството?
— Само момент — престори се, че наблюдава с интерес трескавата борба на двамата служители от ТМКС, докато бързо прегледат отново доклада на Уелс и Якубиан. Експертните му системи изчитаха материала за аномалии и бяха съставили кратък списък на нещата, които се нуждаеха от изясняване. Докато информацията трепкаше пред очите му, на душата му стана тежко — експертната система не откри нищо освен шум, несъответствия в показанията, които надали означаваха нещо повече от човешка небрежност и неточност. Всичко друго съвпадаше с интерпретацията на Уелс. Само след мигове контролът над Братството и над проекта „Граал“ щеше да се изплъзне от ръцете на главния бог. В своя пашкул от метал и скъпи течности истинското тяло на Феликс Жонгльора се размърда, а сърцето му като че ли заби учестено. Озирис, безсмъртният бог, почувства колко е стар.
Колегите му мърмореха — търпението им се беше изчерпало. Отново равнодушно прегледа доклада, като се опитваше да се сети за нещо, с което би могъл да спаси ситуацията. Твърдо отричане? Не си струваше. Да протака? И това не вървеше. Сам той беше настоял да свършат бързо с надеждата да хване Уелс и Якубиан неподготвени за истинска битка. Не можеше да оттегли настояването си и те да не си помислят, че губи контрол. Би ли могъл да задържи в залог самия проект? На останалите щеше да им е трудно без неговите знания, опит и най-вече без контрола му над Другия, но един съсипан проект „Граал“ не му беше от никаква полза, а и без ресурсите на Братството никога не би повторил цялата свършена работа. Не и за нужното време.
Отчаяно запреглежда цитираното разрешение, като се надяваше противно на всякаква логика да забележи нещо, което експертната система е пропуснала. Датите бяха точни, „разрешенията за работа“ — истински, а съвсем ясно си личеше, че кодът на разрешенията е генериран от неговите машини.
— Председателю? Чакаме — рече Птах — беше в много добро настроение. Образно казано, той разполагаше с цялото време на света.
— Само момент — Озирис се втренчи в данните пред себе си, разсеяно осъзнал, че никой от Братството не е наясно с какво се занимава в момента, явно всички само виждат, че седи неподвижно. Може би се чудеха дали не е получил нервно разстройство. Извика и други записи и ги сравни с огненоярките цифри пред себе си. Някъде — може би в някоя друга вселена — сърцето му заби учестено — като древен звяр, пробуждащ се от дрямка.
Дори и най-добрите експертни системи можеха да правят предположения.
Озирис започна да се смее.
— Председателю?
Беше твърде съвършено. Спря, за да се наслади мълчаливо на тържеството си.
— Бих желал да привлека вниманието на Братството към въпросната последователност от кодове — той махна с ръка. На най-близката колона в залата на съвета започнаха да се появяват един след друг редове от цифри, вдълбани в самия камък като другите имена на властта, гравирани по стените и вратите на Западния дворец. Съвсем уместно: тези низи от числа бяха литаниите, които щяха да запазят най-величествената и най-дръзка мечта на Жонгльора. — Моля ви, проверете, за да се уверите, че точно това е последователността, предоставена и на вас, последователността, която е дала разрешение за това действие и е позволила на субекта да избяга.
Птах и Хор се спогледаха.
— Същите са, Председателю — обади се Тот с главата на ибис.
— Добре. Както виждате от доклада, между по-големите секции от случайни числа са вкарани и други, неслучайни последователности. Те сочат що за заповед е това, датата и времето, кой я е издал и т.н.
— Но ние вече установихме, че този код идва от собствения ти генератор. Ти го призна! — Хор не можа да сдържи нетърпеливия си гняв.
Ако погребалната му маска му позволяваше, сигурно щеше да му се ухили.
— Но вие не знаете всички последователности и какво означават те. Виждате ли, това наистина е разрешение за действие и наистина е дошло от мене, но то не е отишло при никое от онези… същества — каза той и посочи постоянно давещия се мъж и буцата трепереща пихтия. После се обърна към Хор: — Отишло е при тебе, Даниъл.
— За какво, по дяволите, ми говориш?
— Във всички заповеди, генерирани от мене, е включена кратка последователност, която сочи към кого са адресирани. Тези са били изпратени до военния клон на Братството, а не до ТМКС. Някой е проникнал в твоята система, Даниъл. Засекли са някоя вероятно доста незначителна заповед — например нещо по въпроса за бизнеса в Ню Рино, датите горе-долу съвпадат, — модифицирали са я леко и после са използвали кодираното разрешение, за да издадат своя собствена различна заповед до инженерния отдел на ТМКС.