Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се. За тебе ние сега нищо не сме. Сега ти си главен човек, но помниш ли, когато избяга от тъмницата и дойде при нас, какъв бедняк беше? Да, да, драги ми Ашинов, така си е. Откакто стана големец, сърцето ти изстина. И преди това беше лош, но поне гледаше семейството си. Но откакто влезе в тайната полиция, започна все повече и повече да бягаш от нас.
— Аз избягах от вас, защото вие не сте за мене — извика Ашинов ядосан. — Сега, в новото си положение, аз се нуждая и от друга жена. Ти си дъщеря на един шивач и нищо не знаеш. Когато ти изпратих пари, ти не ги прие, а също така не зачете и поканата ми, с която исках да се откажеш от мене.
— Защото не исках да продам себе си и децата! Аз предпочитам да изкарвам хляба си със собствен труд. Виж ръцете ми!
— Ха-ха — изсмя се Ашинов. — Моята жена пере дрехите на другиго. Знаеш ли, че ще те изгоня от Петербург?
— Мамиш се, не ще успееш. Ти можеш да изпратиш джелатите си, но какво ли ще си помислят, като им кажа, че съм твоя жена?…
— Затова ли дойде при мене? Или пари искаш? За пари ли?
— Не, Ашинов — каза печално тя, — за друго нещо дойдох. Дойдох да ти дам срок от три дни да ни прибереш при себе си и да ни третираш като твое семейство; ако не сториш това, казвам ти, че ще отида при когото е нужно и ще кажа коя съм.
Ашинов остана като попарен.
— Ехидна проклета! — каза ядосан. — Ти искаш да предадеш собствения си мъж?
Тази кротка жена се изправи и гордо каза:
— Как така изведнъж стана мой мъж! Това, което ти казах, трябва да го направиш в разстояние на три дни. Давам ти толкова време да обмислиш. Желая да ме прибереш — както мене, така и децата ни, тъй като аз съм твоя жена. Ако не сториш това, знай, че те очаква бесилка или поне заточение в Сибир.
Ашинов сви юмруци и в яда си двамата без малко да се сбият, обаче той се сдържа.
— Знам с какво искаш да ме заплашиш — каза й Ашинов, — това нищо не е.
— Нищо ли? Нима убийството го считаш за нищо? Ще видиш нищо ли е, като съобщя на нужното място!
— Мълчи! Почакай, ще си помисля за твоето предложение, обаче всичко не ще мога да изпълня — каза й тихо Ашинов, — понеже това ще ме погуби.
— Аз и не претендирам: не искам да ме водиш в общество, аз и без това ще скучая там, искам само да знам, че децата ми имат баща. Ако не сториш това, знаеш какво те очаква!
— Недей тържествува много, жено, не е добре да дразниш Ашинов, защото…
— Защото ще ме убиеш, нали? И това не ще ти помогне, понеже писмените документи за престъплението ти са в други ръце, които вчера предадох.
— Как, ти си ги дала на другиго? — извика ядосан Ашинов.
— Да! — каза жената, като тържествуваше. — Дадох ги в ръцете на един човек, от когото не можеш ги взе. Ще ти кажа името на този човек и ти ще останеш изненадан. Слушай, името на този човек, който има документите за престъплението ти, се казва…
— Как? — запита Ашинов.
— Михаил Бакунин — каза жената на Ашинов.
Ашинов извика като луд; той вдигна ръка и искаше да удари жена си, но тя беше вече на прага на вратата.
— Довиждане, драги мъжо — каза тя, — спи спокойно, ти си учителят на хитрините ми. Сбогом и довиждане след три дни.
Ашинов остана неподвижен на прага и гледаше машинално към стълбите, откъдето преди малко си бе отишло семейството му.
„Ах, тази жена! Тя е мой враг, не трябва да я взимам при себе си, понеже ще изгубя положението си! Тя дала документите на Михаил Бакунин. Най-добре ще е да взема тези документи, защото ако изпъдя жена си и децата си и ги убия, този нихилист ще предаде документите за миналия ми живот на съдиите; в такъв случай ще пропадна. Ще трябва да заловя Михаил Бакунин. Отсега моята цел ще е да заловя онази птица, която се казва Михаил Бакунин.“
Той се разтрепера цял като от треска, захвърли домашния си халат настрана и си облече палтото. Не можеше да остане по-дълго в стаята. Той имаше нужда от въздух, иначе щеше да се удуши.
Без да обръща внимание на снега, който шибаше лицето му, въпреки че вървеше без цел, той бързаше и мислеше за въпросните документи.
Ще се върнем няколко часа назад в нашия разказ. Ще последваме Андрей Ягодкин и Франциска, които се бяха качили на тройката.
Франциска дойде на себе си от голямата изненада. Тя не предчувствуваше какво я очаква и без да мисли, извади банкнотата и я даде на Петровна. В същата минута полицаят я улови и я затвори в Петропавловската крепост. Тя бе затворена в една тъмна и мрачна килия. Беше извършила престъплението с цел да стане богата и щастлива и завърши със затвор! Изведнъж вратата на килията се отвори и директорът на затвора я изведе оттам.
— Вие сте свободна — каза й той, — вашият мъж ви очаква.