Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]

Вторият вампир се обърна и направи опит да се скрие обратно в гробницата, но беше изтласкан от напиращите зад него. Солон го повали с чука, после същата участ сполетя двамата, които излязоха след него.

Яжара вдигна тоягата си и скоро на входа се въргаляха четири димящи трупа. Джеймс надзърна в сумрака на гробницата. Не се забелязваше никакво движение.

— Мисля, че удари часът да влезем вътре и да се справим с него — каза той, обърна се и погледна Кендарик. — Само ти имаш сабя, която може да сече глави. Когато го повалим, гледай да не отсечеш моята или тази на Солон.

Кендарик пребледня, но кимна.

Джеймс погледна към Яжара и повдигна въпросително вежди. После отново се обърна към Кендарик.

— Ако тя успее да го подпали, тичай при него и бързо му отсечи ръката!

— Коя ръка? — попита Кендарик и избърса с ръкав рукналата от челото му пот.

— Която и да е, ще свърши работа. — Джеймс кимна на Солон и двамата едновременно нахлуха в гробницата. Спряха при първия саркофаг, за да си поемат дъх и да привикнат с тъмнината.

На пода един зад друг бяха подредени три саркофага и Джеймс знаеше, че Господарят на вампирите може да се крие зад всеки от тях. Докато се прокрадваха към втория, изпита внезапно предчувствие.

— Солон, погледни нагоре!

В мига, когато монахът вдигна глава, от тавана скочи нещо огромно, което щеше да се стовари върху него, ако не бе чул предупреждението на Джеймс. Солон се извъртя и стовари тежкия си боен чук върху гърдите на Господаря на вампирите.

Вампирът отхвърча към другия край на помещението и се блъсна в каменната стена. Джеймс се хвърли към него и се опита да го прободе с рапирата и да го прикове към стената, но и този път вампирът се измъкна с невероятна бързина.

В същия момент от тавана скочи втори вампир и внезапно Джеймс се озова притиснат към пода. Миризма на разлагаща се плът изпълни ноздрите му.

— Солон! — извика задъхано той.

С два скока монахът се озова при тях. Сграбчи единия вампир за врата и го запокити настрани. Съществото тупна на осветения кръг до вратата и изпищя, обхванато от агония.

Кендарик използва момента, пристъпи напред и отсече главата на вампира с един удар.

— Наведи се! — извика му Яжара.

Солон се приведе, а Яжара изстреля кълбо от зеленикави пламъци. То се стрелна напред и повали още двама вампири, който започнаха да се гърчат на пода.

Джеймс обаче трябваше да се измъкне от хватката на най-силния от всичките им противници. Макар на ръст Господарят на вампирите да бе колкото едър мъж, ръцете му притежаваха силата на великан и Джеймс усещаше, че е като детска играчка в тях. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да се изплъзне. Имаше чувството, че всеки миг мускулите на врата му ще се скъсат, ала въпреки това се стараеше да държи главата си извърната непрестанно към своя противник. С крайчеца на окото си зърна дългите нокти на вампира точно пред гърлото си…

Извъртя се настрани, опитвайки се да спечели поне малко време, но Господарят на вампирите бе силен за трима. И тогава брат Солон се изправи зад вампира, сграбчи го за дългата коса и изви главата му назад. Джеймс чу Яжара да вика: