Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Елориен отново отвори уста, но този път я прекъсна Люан.
— Дойдохме да поискаме примирие, Елейн. — Блясък на мълния освети северните прозорци и стъклата на тавана, но промеждутъкът до гърма подсказа, че е далечна.
— Примирие? Ние във война ли сме, Люан? Да не би някой да е заявил претенции за трона, а аз да не съм чула? — Шест чифта очи се извърнаха към Диелин, а тя изсумтя:
— Глупаци. Толкова пъти ви го казах, а вие не пожелахте да ми повярвате. Може би ще повярвате на това. Когато Силвейз, Карайнд и Лир изпратиха прокламациите си за подкрепа, аз изпратих своите. Таравин стои зад Траканд и цял Андор много скоро ще го научи.
Елориен се изчерви от яд. Емлин отпи дълго, замислена. Арател си позволи за миг на лицето й да се изпише разочарование, след което си надяна маска, твърда почти колкото на Елориен.
— Както и да е — продължи Люан. — Все пак искаме… ако не примирие, то временно споразумение. — Отпи от виното си и тъжно поклати глава. — Дори да съберем всичко, което можем, ще ни е доста трудно да надвием Пограничниците, но ако не действаме заедно, те ще плячкосат Андор, решат ли да настъпят. Честно казано, изненадан съм, че се забавиха толкова. Хората им сигурно са достатъчно отпочи-нали дори след похода от хиляда левги. — Този път мълнията освети ярко южните прозорци, а гърмът изтрещя толкова силно, че стъклата се разтърсиха. Виж, тази беше близо.
— Самата аз очаквах вече да са в Муранди — каза Елейн — вярвам, че основанието им да стоят на място е страхът да не разпаля война, ако се приближат прекалено до Кемлин. Изглежда, се опитва да стигнат до Муранди по селски пътища. Знаете в какво състояние с те по това време на годината. Те не искат война с нас. Когато им дадох разрешение да преминат през Андор, ми казаха, че са тръгнали да търсят Преродения Дракон.
Елориен ахна — още малко и парчета лед щяха да захвърчат от устата й.
— Когато си какво?! Преди малко дрънкаше, че нямаш право да сядаш на трона — все още, — а най-арогантно си си присвоила правото на…
— На Айез Седай, Елориен. — Елейн вдигна дясната си ръка, за да видят добре златната Велика змия, увита около средния й пръст. Въпреки всичките й усилия гласът й стана леден. — Не говорих като Щер-ка-наследница, нито дори като Върховен трон на Дома Траканд. Говорих като Елейн Седай от Зелената Аджа. Но и да не бях, те бездруго щяха да дойдат. Закъсали бяха много с храната и фуража. Ако се бях опитала да ги спра, ако който и да е се беше опитал да ги спре, тогава щеше да има война. Решени са с цената на всичко да намерят Преродения Дракон. Щеше да е война, в която Андор щеше да има нищожен шанс за победа. Казахте да действаме заедно, нали, Люан? Съберем ли цялата сила на Андор, почти ще се изравним с тях по брой, но животът на нашите мъже — на повечето поне — е минал зад ралото. А всеки от техните е войник с дълга служба и се е изправял срещу тролоци. Вместо война, която можеше да потопи Андор в кръв, имаме Пограничниците, които мирно преминават през страната. Следим ги. Плащат си за храната и фуража, които са им нужни, и плащат добре. — В друг момент, пред други слушатели, тези думи сигурно щяха да я разсмеят: андорските фермери щяха да се опитат да изтръгнат високи цени и от Тъмния. — Най-лошото, което са направили, е да напердашат с камшици няколко конекрадци, а ако е трябвало да бъдат предадени на местния съдия, не мога да виня Пограничниците за това. А сега ми кажи, Елориен. Какво щеше да направиш ти, и как?
Елориен примига, ледена и намръщена, после само изсумтя презрително.
— А какви са ти плановете относно онази Черна кула? — попита кротко Абеле. — Подозирам, че… и за тях имаш някакъв план. — Дали я подозираше и за другата причина, поради която бе позволила на Пограничниците да преминат през Андор? Все едно, стига да не го кажеше пред всички. Докато си мълчеше, мотивите й изглеждаха съобразени само и единствено с доброто за Андор. Лицемерно, спор няма, но и реалистично също така. Беше казала самата истина за другите си причини, но тази ако се изречеше на глас, щеше да й струва скъпо. Все още й беше нужен още един Дом и той като че ли щеше да се окаже Кандред, но Данайн нямаше да помръдне, ако си помислеше, че Елейн се опитва да я принуди.
— Нямам — отвърна тя. — Изпращам периодично гвардейци да обхождат терена на Черната кула и да им напомнят, че все пак се намират в Андор и са подвластни на законите на Андор, но като изключим това, не мога да направя повече, отколкото щях да мога дори цялата Бяла кула да се прехвърли по някакъв начин в Кемлин.