Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Волът реагира на остена и прави това, което иска воловарят — рече сухо Диелин. — И ти като него ще направиш каквото поиска Елориен, ако реагираш на остена й. — Червените петна си останаха по бузите на Каталин, този път — несъмнено от смущение.
На прага се появи Рийни Харфор.
— Почитаеми дами — високо обяви тя и гласът й отекна в полупразната зала. — Благородни господа.
Точно това бе неформалната среща — когато не се знае колко дълбоки са различията между двете страни, които се срещат. Госпожа Харфор представи пристигналите лордове и лейди в строг ред по значимост, макар че между събралите се тук Домове нямаше голяма разлика. Люан Норвелин, с кораво лице и с по-побеляла коса, отколкото беше последния път, когато Елейн го беше видяла, в синьо палто без украса освен Сребърната сьомга на Норвелин на високата му яка. Ара-тел Реншар, със сбръчкано лице и прошарена кафява коса, с червена рокля, отрупана пищно със злато и с голяма инкрустирана с рубини игла, изобразяваща трите Златни хрътки. Пеливар Целан, висок и мършав, с тъмна коса, дотолкова оредяла, че сякаш си беше обръснал челото като кайриенец, в извезано със сребро синьо палто с червени рози на яката, Розите на Целан. Емлин Каранд, пълничка, в сива коприна, с трите Златни стрели, виещи се по ръкавите и толкова нагъсто над гръдта й, че приличаха на издут колчан. Елориен Тремейн, не толкова пълна, колкото я помнеше Елейн, но все още чаровна в синята рокля на зелени ивици, извезана с бели елени със златни рога, Белия елен на Тремейн, по ръкавите. Абеле Пендар, със строгото му ъгловато лице под сивата коса, в тъмносиво и с трите Златни звезди на яката. Всички пристъпиха заедно във Великата зала, последвани от слугите си, но не в реда, както ги представиха. Елориен и Абеле крачеха с Люан, Пеливар и Емлин с Арател, две крачки разстояние имаше от едните до другите. Молеха за гаранции за сигурност като цяло, но не бяха цяло. Това правеше искането за капитулация като че ли по-малко вероятно. Дори открити врагове понякога можеха да действат в съгласие. Всички бяха мокри и едва ли щяха да са в най-доброто си настроение.
— Добре дошли — поздрави ги Елейн. — Ще желаете ли вино, или чай? Виното е греяно и с подправки. Доста хладно е днес като за пролет.
Люан отвори уста, но Елориен го изпревари:
— Добре поне, че не седиш на трона. — Лицето й все едно бе изсечено от мрамор, а гласът й беше също толкова корав и хладен. — Почти го очаквах.
Отвън изтрещя гръм.
Люан изглеждаше огорчен. Арател завъртя очи с досада, все едно е чула нещо, което й е омръзнало да слуша. Лир се размърда, но Елейн го прикова с поглед и той се поклони леко за извинение.
— Нямам право да сядам на трона, Елориен — спокойно отвърна тя. Светлина, дано само настроението й да не започнеше да подскача, поне сега! — Все още. — В това се прокрадна малко жлъч. Май не беше чак толкова спокойна, колкото й се искаше.
Елориен изсумтя.
— Ако чакаш Данайн де допълни десетимата ти, дълго ще има да чакаш. При последното Наследяване Данайн предпочете да посети име нията си. Никога не се е обявявала за никого.
Елейн се усмихна, въпреки че й беше трудно. „Наследяването“ беше, когато един Дом наследи друг на трона.
— За мен — чай.
Елориен примигна, но това подкани другите да заявят предпочитанията си. Чай си взеха само Елейн, Биргит, Бранлет и Пеливар. Всеки първо подуши чашата си, преди да отпие. Елейн не го прие като обида. Храната и виното можеха да са чудесни в кухнята и да се развалят само докато стигнат до масата. Никога не можеше да се предвиди кога ще ги засегне развалата. Чаят имаше лек аромат на джин-джифил, но не толкова, че да потисне вкуса на първокачествения черен чай от Тремалкинг.
— Виждам, че си събрала повечето си поддръжници между деца и останките на Аримила — подхвърли презрително Елориен.
Лицето на Каталин стана червено като роклята й, а Бранлет се размърда ядосано, но Пеливар сложи ръка на рамото му и поклати глава. Сдържано момче беше Пеливар. И доста умно за годините си. Лир този път успя да се сдържи, но Конайл понечи да каже нещо остро, преди твърдият поглед на Елейн да го принуди да си затвори устата. Карайнд само отвърна, без да мигне, на презрителния поглед на Елориен. Не беше особено умен, но все пак успя да я смути.
— Трябва да имате сериозна причина, за да поискате тази среща — заговори Елейн. — Ако е само за да си разменяме обиди… — Остави изречението недовършено. Самата тя имаше причини да желае тази среща. Ако бяха поискали тя да отиде при тях, щеше да го направи без гаранциите им за сигурност. Усети жилка на яд по връзката и успя да сдържи своя. Биргит гледаше Елориен навъсено, с очи, остри като ками. Ако почнеха да си подхранват яда… Не биваше да мисли точно сега за това.