Нож от блянове

— Генерал Мерилин — започна Карийд. — Вие проведохте кратка, но забележителна кампания и постигнахте чудеса, като запазихте силите си неуловими, но късметът ви скоро ще се изчерпи. Генерал Чайсен разгада същинската ви цел. Той обърна армията си и сега бързо се придвижва към Теснините на Малвайд. След два дни ще е тук. Аз разполагам с десет хиляди души недалече оттук, достатъчно, за да ви задържим, докато той пристигне. Но Върховната лейди Тюон ще бъде застрашена, а искам да избегна това. Позволете ми да си тръгна с нея и аз на свой ред ще позволя вие и хората ви да се оттеглите без пречки. Ще се отправите отвъд планините, в Зева на Молвейн, преди да пристигне Чайсен, а оттам — в Муранди, преди да ви е догонил. Единственият друг избор е унищожение. Чайсен има достатъчно хора, за да ви помете. Това няма да е битка. Сто хиляди души срещу осем хиляди ще е клане.

Слушаха го, все едно са слисани. Добре се владееха. Или може би наистина се бяха слисали, че планът на Мерилин е разкрит в последния миг.

Мерилин поглади с пръст дългите си бели мустаци. Като че ли прикриваше усмивка.

— Боя се, че ме бъркате с друг, флаг-генерал Карийд. — Гласът му бе дълбок и звънлив. — Аз съм веселчун, много по-висок ранг от дворцов бард, разбира се, но чак генерал… Човекът, който ви трябва, е лорд Матрим Каутон. — И леко се поклони към младежа, който тъкмо слагаше широкополата шапка на главата си.

Карийд се намръщи. Играчката на Тилин ли беше генералът? Що за игра му въртяха?

— Вие имате стотина души от Гвардията на Смъртната стража и може би десетина Градинари — заговори Каутон спокойно. — Според това, което съм чул, могат равностойно да се бият срещу пет пъти повече обикновени войници, но Бандата не са обикновени войници, а аз имам малко повечко от шестстотин. Колкото до Чайсен, ако е същият, който се изтегли през Теснините, дори да е разгадал плановете ми, не би могъл да се върне за по-малко от пет дни. Последните донесения на съгледвачите ми говорят, че продължава в усилен марш на югозапад по пътя за Ебу Дар. Същинският въпрос обаче е следният: можете ли да върнете Тюон в Тарасинския палат невредима?

Карийд се почувства все едно, че Харта го е сритал в корема, и не само защото този младок изрече така небрежно името на Върховната лейди.

— Искате да кажете, че ще ми позволите да я отведа?

— Стига тя да ви вярва. И стига да можете да я отведете невредима в палата. Докато стигне там, тя е в опасност. В случай, че не го знаете, цялата ви проклета Всепобедна скапана армия е готова да й клъцне гърлото или да й смачка главата с камъни.

— Знам — отвърна Карийд, по-спокойно, отколкото се чувстваше. Защо този човек ей така щеше да пусне Върховната лейди, след като Бялата кула си бе направила целия този труд да я отвлича? Защо, след като бе провел цялата тази проклета кампания? — Ако се наложи, ще умрем до последния мъж, за да я опазим. Най-добре ще е да тръгнем веднага. — Преди този Каутон да е премислил. Преди самият той да се е събудил от този нелеп сън.