Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Високите прозорци по стените бяха притъмнели от дъжда, но всички светилници на стойки с огледала покрай стените и около белите колони, изпънати в редици от двете страни на залата, бяха запалени. В огромното пространство шумно отекваше монотонното пльокане на капки — капеха в едно ведро, поставено под един от витражите на тавана, на двайсет разтега височина, на който един от вдигналите се на задните си крака Бели лъвове беше лъснал от влагата по пукнатината, разсичаща бойни сцени и лицата на най-ранните кралици на Андор. Както винаги, щом влезеше в тази зала, Елейн имаше чувството, че тези жени я съдят, докато стъпва по червено-белите плочки по пода. Те бяха съградили Андор с остротата на умовете си и с кръвта на своите синове и съпрузи бяха започнали от един-единствен град, за да изковат силна държава от руините на империята на Артур Ястребовото крило. Подозираше, че ликовете им са поставени така, че всяка кралица да изпитва чувството, че делата й са подложени на съда на историята.
Самият трон стоеше върху бял мраморен подиум в другия край на залата, резбован, позлатен и с размери като за жена, ала все пак масивен. Краката му наподобяваха лъвски лапи. Белият лъв, изваян от лунни камъни сред поле от бляскави рубини на високия му гръб, се извисяваше над главата и на най-високата жена, седнала на трона. Диелин вече стоеше в подножието на стъпалата към подиума и наблюдаваше увлечената в разговор с Канйил и Каталин Силвейз, а Бранлет и Перивал слушаха съсредоточено. Перивал прокара пръсти през косата си и кимна. Дали Диелин се съмняваше и в Силвейз? Лир и Ка-райнд стояха встрани от останалите, при това — разделени един от друг. След като доскоро бяха съюзници срещу Елейн, явно не искаха тя да си помисли, че още са в съюз. Есанде се присъедини към слугите и слугините в ливреите на другите осем Дома, отрупани около маса с високи сребърни кани с вино и чай. Знак, че срещата е неформална. Всеки от тях щеше да е обслужван от свой слуга. При официална среща Елейн щеше да осигури всички слуги, а Великата зала щеше да е пълна с всички благородници от Кемлин и всички — от лагера под Кемлин.
— Елориен със сигурност ще е настроена провокативно — каза й Диелин може би за пети път, откакто чу за молбата им за безопасен конвой. Лицето й беше сдържано и спокойно, но й личеше, че е изнервена — ръцете й ненужно приглаждаха извезаните със златна нишка поли.
— Няма да й позволя да ме провокира — отвърна Елейн. — Нито на никой друг. Имам предвид теб, Конайл, и теб, Лир. — Конайл, облечен в извезано със злато синьо, се изчерви също толкова бързо като Хан-сел. Беше се въвлякъл в бой с един наемник, който според него се изказал непочтително за Елейн, и за малко не го беше убил. Добре, че онзи бе посегнал първи да извади меча си. Дори наемниците заслужаваха справедливост, а Андор не беше Тийр, където благородници можеха безнаказано да убиват простосмъртни. Е, поне преди Ранд да промени повечето им закони. Огън да го гори и него, той пък защо така подскачаше в ума й?
— На твоя страна съм, Елейн, а това значи, че винаги ще стоя на твоя страна — отвърна изискано Лир. Изглеждаше от глава до пети точно като самоуверен придворен в извезаната със сребро зелена коприна и със сребърния Крилат чук на Дома Барин на високата яка, но беше някак прекалено изискан. — Но ще си сдържам нервите, каквото и да каже Елориен. — По връзката забушува презрение. В усилието си да докаже колко е верен на Елейн Лир вече се беше сбил три пъти с наемници. За два дни. За да го постигне, сигурно нарочно си търсеше свади.
— Ако се опитва да ни ръчка, защо да си мълчим? — сърдито попита Каталин. Червената й рокля, извезана с широки златни ширити, не прилягаше на цвета на лицето й, особено когато пълничките й бузи се изчервяха от гняв. Беше вирнала брадичка. Сигурно носеше голямата емайлирана игла със Синия глиган на Хевин високо на яката си само за да държи брадичката й вирната, та да гледа всички изотго-ре. — Никога не съм позволявала някой да ме ръчка и да се отърве безнаказано.